Иван Сотиров

Трябва да е ясно, че България не оспорва правото на самоопределение на гражданите на РСМ. Въпросът дори не е и за формализиране около историческите факти, а за истината за кървавия комунистически терор, чрез който над един милион българи са принудени да се декларират за македонци, след като сме дали 

над 200 000 жертви

във войните и борбите за независимостта на Македония! 

Разбира се, за посткомунистическите елити в София и Скопие този разговор е разобличаващ и неудобен и затова те говорят по темата с евфемизми. За тях жертвите на комунистическия терор и тези, които са загинали за независимостта на Македония, са част от някаква отживяла романтична приказка. Тяхната съвременна приказка е друга, тя е за това, кой и как да присвоява при разпределението на европейските субсидийки. За тези хора 

въпросът за саможертвата в името на голяма кауза

 е буржоазна отживелица, а въпросът за осъждане на престъпленията срещу нацията и човечеството е ирационално философстване, в което няма далавера. Затова те няма да бъдат разбрани в Европа. Ако искаме цивилизованият свят да ни разбере, трябва да кажем ясно: Ние не водим академичен исторически спор, ние не можем да забравим българския етноцид!