„Рамката, която КСНС постави, превръща посещението на Кирил Петков в Македония в чисто протоколно“, каза пред БНР историкът проф. Христо Матанов.
 
Според Матанов на консултативния съвет при президента е имало сблъсък на „мнения на крайност“ и „мнения на компромис“.

„В Харвард не ги обучават на български национален интерес“, отбеляза историкът.

„Ако сегашният български министър-председател или някой от неговия екип беше направил компромис, това беше сигурен знак, че той, рано или късно, по-скоро рано, ще падне от власт“, коментира Матанов.

„Общественото мнение в България е доста негативно настроено към компромиси“, допълни той.

„Как да отстъпя от моята позиция, след като не искам да ме наричат татарин, както ме наричат? Отворете македонските сайтове и ще видите, че ние сме монголи, татари, турци и т.н. Това ли е гласът на омразата от наша страна? Някои от нашите привърженици на компромиса смятат, че сегашната ни позиция е развалила отношенията ни със Северна Македония, но това са хора, които не са следили този въпрос отпреди“, заяви проф. Матанов.

„Такъв жесток натиск имаше и към Гърция, преди да се подпише Преспанският договор“, припомни историкът.

„Единственото опасение, което имам аз, е, че българинът няма да издържи на този постоянен натиск. Той не умее дълго време да отстоява своята кауза по един и същи начин. Да отстъпим ще бъде катастрофално за нашия авторитет“, категоричен е Христо Матанов.

„Позицията, която България държи, защитава националното ни достойнство. Трябва да се подготвим за дълъг процес на сближаване“, обобщи историкът, като акцентира върху продължилите десетилетия македоно-гръцки преговори.