„Президентът Румен Радев си е внушил, че актуализацията на бюджета е магическата пръчка, която ще гарантира ефективността на служебното правителство“, заяви пред БГНЕС политологът проф. Румяна Коларова, председател на Българската асоциация за политически науки.

„На консултациите при държавния глава едва ли се говори само за връчването на мандата. Първият и основен приоритет на Радев е актуализацията на бюджета. Правителството разполага с пари и може да се справи с финансите и без актуализация, но тя вече е заложена. На нея се гледа като на магическа пръчка, която ще гарантира ефективността на правителството“, каза политологът.

Според нея това означава, че от тук нататък всеки гаф на правителството на Румен Радев ще се обяснява с това, че бюджетът не е актуализиран. „Това е спекулация. Пари има и има механизми, чрез които те могат да бъдат използвани“, заяви проф. Коларова.

Тя посочи, че най-големият ресурс, с който може да разполага служебният кабинет, са европейските фондове.

„Както виждате те са блокирали внасянето на Плана за възстановяване и устойчиво развитие в Европейската комисия. Блокирали са го, защото след корекцията, която направиха, има много социални партньори, които не са доволни. Това означава, че правителството на Радев ще понесе отговорността за недоволството на определени заинтересовани групи. Ако парламентът не одобри актуализацията на бюджета, което е твърде вероятно да стане, служебното правителство ще го използва като една голяма индулгенция“, подчерта проф. Коларова.

Другия въпрос, който също е много важно да бъде обсъден, е за изборите.

„Тук президентът Радев не трябва да има думата, защото парламентът има суверенното право да определи датата за изборите за държавен глава. От тази гледна точка президентът по всякакъв начин се опитва да избегне избори две в едно. Това ерозира неговата репутация. Виждам логиката той да се страхува от провеждането на избори две в едно, но не виждам, защо интересите на Радев за преизбирането му за втори мандат трябва да определят датата на изборите. Това е доста недалновидна позиция, която ще се обърне като бумеранг срещу него, ако той продължи да я отстоява“, посочи политологът.

Ако бъде съставено правителство с времеви хоризонт от 6-8 месеца управление, за което се заговори от Мая Манолова и други представители на партиите на протеста, то ще има няколко приоритета.

„На първо място такова правителство ще продължи с изчегъртването на ГЕРБ. Вторият деклариран приоритет са дълбоките реформите, които партиите на протеста обещаха на своите избиратели. Едно е да гласуваш някакъв списък от министри, а съвсем друго да изработиш юридическата рамка на реформата и да я приемеш. В този парламент не сме видели формирането на мнозинство дори и за съставянето на комисиите“, каза проф. Коларова.

Ако на 18 август 46 Народно събрание успее да формира постоянните си комисии, много е важно как парламентарните групи ще си поделят тяхното ръководство.

„Първият и основен въпрос за всеки един парламент е каква е ролята на опозицията. В последните парламенти опозицията ръководеше много ключови комисии. Въпросът е дали в 46 НС на опозицията, която в случая са ГЕРБ и ДПС, ще бъдат дадени председателски места на важни комисии. В противен случай ще се върнем 20 години назад към нездравата конфронтация, след която преживяхме политически катаклизми“, категорична е проф. Коларова.

Тя подчерта, че острото противопоставяне, което блокира възможността на парламента да взима неотложни управленски решения, ще ни вкара в криза.

„В момента няма икономическа криза. Няма икономист, който да се наеме да твърди подобно нещо, освен министрите. Повечето здравни експерти заявяват, че разполагаме с достатъчно ресурси, за да избегнем и здравна криза. Ако се стигне до криза с COVID-19, тя ще е предизвикана от управленска немощ, а не от липсата на ресурси. Няма и социална криза. Безработицата е ниска, средната работна заплата расте, през последната година пенсиите също се увеличиха. За второто тримесечие беше отбелязан и рекорден икономически ръст“, обобщи проф. Коларова.

Тя предупреди, че политическата конфронтация може да има катастрофални последици във всяко едно от тези направления. „Може да загубим това предимство, което сме получили. Трябва да се търси конструктивен формат на изборите и той е две в едно“, смята проф. Коларова.