"В Закона за отбраната и вържените сили пише, че всъщност, между многото други задължения, които има един военнослужащ, той трябва, ако се наложи, да отдаде живота си за своята родина. Т.е. неговият патриотизъм изисква от него саможертва. Нищо по-важно няма от любовта към родината за военнослужащите, тя има определяща ценност, която предполага отдаване на своя живот, ако трябва", започва лекцията си "Що е патриотизъм" пред офицери от Военна академия "Георги Сава Раковски" професор Александър Кьосев* от СУ "Свети Климент Охридски".

Той припомня максимата, че патриотизмът е съчетание от символи и факти, а "един народ не живее само с исторически факти".

"Той живее с символи. И тези символи са толкова скъпи и на сърцето му, и на историята му, и на начинът по който той се себе преживява, че той не може лесно да се откаже от тях. И хората живеят с едно особено отношение между символи и факти", коментира той и добавя:

"Ето защо някакви хора наричат, някакви теоретици наричат патриотизма "светска религия".

Патриотизмът и национализмът като политически учения са различни от всички останали учения на XIX век, когато тези модерни национализми възникват. С какво са различни? С това, че регулират емоциите, но не просто емоциите, а на най-дълбоките емоции.

И това е защо национализма като политическо учение не може да бъде сравняван с либерализма, консерватизма или социализма, други политически учения", смята проф. Кьосев.

"Патриотизмът и национализмът са различни неща и се смята, че патриотизмът е нещо добро, а национализмът - нещо лошо. Смея да кажа, че това е грешка, съвременният, модерният човек обича голямото отечество, а предмодерния - малкото, така както героите на Любен Каравелов разбират под Отечество само Копривщица", припомня той.

"Но освен родното място, съществува и любов към полиса, към общността, която е създала демократичните му правила и се гордеят с това. Оттук произлиза политическа връзка между хора, които искат да бъдат свободни и да живеят заедно свободни и тя не е етно-религиозна. Модерният национализъм е ценност, неговата заслуга е кохезията на нациите и създадените условия за солидарност, така че всички в рамките на нацията са братя и сестри, всички заедно сме българи", продължава анализът на проф. Александър Кьосев.

"Тъмната, огледална страна на любовта към своето е омразата към чуждото. Големите войни и престъпления на 20 век в значителна част се дължат на националистически мотиви и тежат на сметката на национализма. ЕС е опит едни такива травми и престъпления да бъдат преодолени", добавя той пред аудиторията и въвежда ново понятие:

"Понятието популизъм има отношение както към патриотизма, така и към национализма. Той има една устойчива черта и тя е агресивната идеология, която разделя народа от така наречените елити и ги обвинява за всички беди. Той се идентифицира с демокрацията, власт на суверена, тоест на народа. На другия полюс са харизматични популисти, които умеят и имат инструменти да манипулират масите. Иначе казано, популизмът в единия си край е демокрация, в другия - манипулация.

Той целенасочено търси разцепване на нацията, той е конфликтна идеология, но се предрешава в патриотична маска, говори за традиции, вечната същност на българското. Но използва тези символи за разединяващи цели.

Истинският популизъм е агресивна идеология, нараства и може да мобилизира значителна енергия. 

Българският популизъм се появи заради несправедливостите на прехода, нарастващите неравенства, но имаше и културни причини - чалгата, която оспори цялата европейска ориентация на българската култура, старата вражда София-провинция, възникването на популистки партии, една от която директно отричаше цялата държавно- институционална власт с името "Няма такава държава". Много важна разделителна линия е русофили-русофоби, хибридната война, която въведе България в едни надбългарски геополитически, геокултурни и медийни конфликти", завършва експертът. 

*Проф. Александър Кьосев е български филолог, културолог. Преподавател по история на културата към Катедрата по теория и история на културата на Философския факултет на Софийския университет. Директор на Културния център на Софийския университет.

Александър Кьосев е един от четиримата автори (заедно с Антоний Тодоров, Евгений Дайнов и Огнян Минчев) на политическия манифест „За републиката“, публикуван в началото на март 2016 г.

Член е на Националния съвет на Движение „Да, България“, избран на първата национална конференция на движението през 2018 година