"Бягството от управление означава бягство от политическа отговорност. Българското общество в момента е на парчета, има различни възгледи. Политиците трябва да скрепят тези парчета. Има моменти, в които трябва да преглътнеш егото си". 

Това заяви пред БНР проф. Милко Палангурски, историк и преподавател във ВТУ в деня, когато отбелязваме 116-ата годишнина от обявяването на независимостта на България. 

Ако през 1908 година българското правителство се чудеше дали да използва онова, което се случва около нас и дали да работим за независимостта, едва ли щяхме да я имаме, отбеляза той. 

"Време  е нашите политици да могат да взимат решения, да се съобразяват с обстановката и в онзи миг, в който назреят обстоятелства за решение на даден проблем,  да го решат. С други думи – да вземат да управляват".

Той отбеляза като важен факт функционирането на политическата система през 1908 г.  

"Онези, които критикуват, дават възможност на правителството, което също не е единно как да работи по темата за независимостта,  да взима най-правилните решения. Нормалната политическа практика  е управляващите да носят отговорност". 

Това, че княз Фердинанд не е бил много сигурен дали трябва да се обявява независимостта е една вестникарска легенда, заяви проф. Милко Палангурски.

"Българското правителство е взело решение за датата, на която ще се обяви и той е уведомен. Ние обявяваме независимост и българският държавен глава не може да бъде против нея". 

Старата парламентарна демокрация си остава най-ефективния източник за развитие на една нация, отбеляза още проф. Палангурски.

"Няма ли контрол, следва разпад, а контролът идва от народа. Народът – това е  неговия парламент. Който не е съгласен с тези, които избираме, да направи политическа формация".