"Отношенията между съдебната сфера и политическите среди често са били на ниво силни любов и омраза. Това показва липсата донякъде на институционален опит, институционална традиция, на балканска фриволност. Системата на правосъдие винаги е била под някаква атака на изпълнителната власт. В отделни периоди се получава пропукване на тази монолитност и къде съдии, къде прокурори, къде министри са попадали под ударите на законодателството. Българската история е пълна с наниз от подобни противоречия", каза пред БНР историкът проф. Милко Палангурски в контекста на негов фейсбук пост по актуална тема.  

"По повод битов скандал през септември 1879 г. първият правосъден министър Димитър Греков е осъден на един месец затвор и глоба. Министърът, водач на консерваторите, който по Конституция може да бъде съден единствено от специален Държавен съд, уволнил превишилите правата си съдии – всичките те видни либерали: Н. Сукнаров (бъдещ вътрешен министър), Ст. Михайловски (известен като автор на "Върви народе възродени" и единственият народен представител, осъден за обида на владетеля) и Д. Десев (бъдещ депутат). Тогавашните главни герои са френски и австрийски възпитаници и трябва да подчертая, че тази тяхна нетърпимост води до там, че само 18 месеца по-късно Второто Велико народно събрание суспендира Конституцията и е въведен режимът на пълномощията, а в страната се установява управление на руските генерали. Та, думата ми е, че до там ни докараха европейските възпитаници и ме е страх докъде ще ни докарат родните. След цялата политическа криза никак не е изключено президентът Радев след година да открива VIII Велико Народно събрание за промяна на Конституцията и лидерът на мнозинството К. Костадинов да полага клетва като национален лидер под благия поглед на руската посланичка. И да знаете, историята не винаги се повтаря като фарс", разказа проф. Палангурски и допълни, че са притеснителни ескалацията и деградацията на обществената тъкан на парламентарната система, която винаги след такива кризи дава път на авторитарни и тоталитарни диктатури:  

"Не можем да очакваме стабилна политическа система, когато имаме нестабилна правосъдна. Много трудно може да се състави кабинет при тази ситуация", смята историкът и подчерта, че погледнато назад в историята, при всички случаи на разпад на основните принципи на конституционното разделение на властите политическите въпроси се решават с насилие и власт, която произхожда от силовите ведомства. 

"Има опасност за демократичния строй. Ако говорим за шести предсрочни избори, да не стане така, че седмите да са Осмо Велико народно събрание. Неслучайно се шегувам, че историята невинаги е фарс, повтаря се като трагедия понякога... Парламентарната математика няма нищо общо с аритметиката. Парламентарната математика така е устроена, че понякога 121 гласа са повече от 170. Политиците трябва да разберат и да ни кажат какво искат да правят. Ако не го направят, ще дойдат други. Но те ще носят определен тип поведение, което ще е срещу сегашната ситуация, срещу конституционния режим", смята той. 

Според него институциите няма да оцеляват още дълго време, "защото са ерозирани отвсякъде и са като картонена кула, която при духването на вятъра ще изчезнат".