Несъмнено в новата българска история Съединението е най-големият ни успех. Подобен след това нямаме, който да е решил всички поставени в дадено време задачи. Това заяви за БГНЕС историкът и университетски преподавател проф. Милко Палангурски по повод честването на 136-та годишнина от Съединението на Княжество България с Източна Румелия.

„Това е единственият случай, в който осъществяваме изцяло всичко онова, което сме предвидили или онова, което са желали неговите инициатори. Съединението е допълнено и с една военна победа, която повдига самочувствието на нацията и мястото на България в общоевропейския контекст, и отношението към нея става съвършено различно“, каза историкът.

Той добави, че до 1885 г., ние сме едно намерение, което евентуално би направило държавност, но след Съединението, успешната Сръбско-българска война и успешната дипломатическа защита, вече всички разглеждат България като реален фактор в Югоизточна Европа.

Посланието на Съединението е, че когато нацията, държавата, обществото и общественото мнение имат идентични възгледи и имат еднакво решение на даден проблем, той може да бъде успешен.

„Това е един от малкото случаи, когато в България, по-голямата част от обществото, възприема идеята за Съединение и застава в нейна защита, въпреки различните подходи към нейното осъществяване. Най-важното е, че не се уплашихме от проблемите, които можеха и създадоха великите сили и нашите съседи, защото като нарушители на Берлинския договор, ние можехме да понесем много сериозни негативи в исторически план“, припомни проф. Палангурски и подчерта, че сме успели на шестата година, след подписване на Берлинския договор да ликвидираме една голяма част от неговите клаузи.

Той не би сравнил Съединението с Априлското въстание, защото последното е създало България, но също така и втора България в лицето на Източна Румелия.

„Това донякъде е продължение на всичко онова, което започва през април 1876 г., вече на ново ниво, с новите държавни структури на българите, които се самоуправляват от двете страни на Балкана и вече със силата и мощта на една държавна структура и армия, която произтича от тези структури. Това е естественото продължение на националната революция, в която Априлското въстание е върхът, защото то отвори пътят към създаването на свободна България. Съединението просто продължи този тласък“, посочи проф. Палангурски.

Съединението е било извършено по модела на българската национална революция – революционни комитети, почти едни и същи фигури, които са правели април 76-та година, разбира се вече и с държавните структури.

„Този творчески опит от април 1876-та е използван през 1885-та“, анализира той.

Попитан дали в настоящата политическа криза се нуждаем от съединение, университетският преподавател коментира, че много внимава когато използва тази дума, защото под съединение и обединение много често се подозират авторитарни тенденции.

„Едно общество е живо, когато има дискусии, когато има спорове, когато има, ако щете и скандали. От тази гледна точка не смятам, че едно модерно общество трябва да бъде покрито под воала на някакво мило обединение и някакви мними движения в една посока. В едно демократично общество обединението и тишината показват, че е стигнало до някакво авторитарно или тоталитарно ниво на развитие. Затова колкото повече дебати, колкото повече дискусии толкова по-добре за една държава и общество“, убеден е проф. Палангурски и добави, че надписът на парламента „Съединението прави силата“ продължава да е актуално и на мястото си.

„Съединението прави силата“ е абсолютно нормално и адекватно. Тук става въпрос за спорове как трябва да се осъществи даден проект, как да се осъществи дадено развитие на обществото. Никой няма монопол върху истината в една демокрация. В спора се ражда истината. В истината вече спокойно може да потърсим обединение“, подчерта проф. Палангурски.

Според него е опасно, когато 100% от обществото е съгласно с дадено развитие и никой не го е поставил под съмнение.