Конституцията не определя срок, но има принцип в правото: Което е без срок, се дължи веднага. В областта на държавното управление има и друг принцип, т.нар. разумен срок, тъй като се отчита конкретиката във всяка ситуация. Той се определя от сроковете, посочени в конституцията - два месеца след разпускането на парламента трябва да се излъчи нов. На следващо място се определя от самите срокове, в които се развива изборният процес съгласно Изборния кодекс. А на трето, че в България гласуването винаги е в неделя, което е пак по изискване на Изборния кодекс.

Това казва пред в. "24 часа" бившият конституционен съдия проф. Пламен Киров в отговор на въпроса кога президентът Румен Радев трябва да разпусне парламента и да насрочи дата за предсрочни парламентарни избори.

"Очевидно е, че след като третият опит за съставяне на правителство е завършил без успех, по конституционните правила на чл. 99 президентът трябва да разпусне парламента, тъй като не се намира в последните три месеца от своя мандат. Със същия указ трябва да насрочи изборите и да назначи служебно правителство. Може да го направи и с два указа, но този, с който се разпуска парламентът, се определя и датата на предсрочните парламентарни избори", казва още той и посочва: Разумният срок не може да е повече от три-четири дни. Президентът можеше да проведе консултациите с ЦИК не в сряда, а преди седмица, за да види каква е готовността им, защото се намираме в особена ситуация. Машините не стигат, поне по думите на представителите на ЦИК, които говорят, че трябва да се купят още 1500-2000. Има и организационни въпроси, които да бъдат изяснени./БГНЕС