Денят на Независимостта ни беше игнориран години наред, защото една независима България, колкото и малка да е тя, създава допълнителна пречка за Русия по пътя й към Цариград, Босфора и Дарданелите, който е нейната заветна цел. Русия е една степна империя, която не може да поддържа своите територии и за да стигне до Босфора и Дарданелите на практика трябва да прегази най-напред Румъния и България, и да ги погълне, да ги присъедини към себе си. Но една независима България, вече равноправен член на международната общност, създава допълнително трудности на Русия за достигане на заветната й цел. Затова между другото и реакцията на Русия към обявяването на Независимостта е отрицателна.“ Това изтъква в последното си интервю пред Faktor.bg покойният проф. Пламен Цветков. Разговаряхме за последно  в навечерието на 22 семптември 2015 г. Публикуваме отново част от разговора, защото  независимостта ни се нуждае от

непрекъснато просвещение и осветляване,

а покойният историк беше един от най-непримиримите водачи в тази битка.

Пламен Цветков е категоричен, че първата велика сила, която реално признава нашата независимост е Великобритания, а не Русия. „Тогавашният руски самодържец – Николай Втори, е вбесен от факта, че българският владетел Фердинанд се коронова в Търново за „цар на българите“, забравяйки или просто не искайки да знае, че тази титла е дошла от България в Русия, а не обратно. Това е една българска дума, която руснаците са приели заедно с редица други български думи, които стигат по книжовен път.

След обявяването на Независимостта  е нарушен Берлинският договор, а България трябва според подписаните споразумения да поеме част от външен дълг на Османската империя, която трудно може да го изплати заради състоянието, в което се е намирала – държава в доста тежка и сурова криза. Тогава Русия се намесва, като сключва един заем за тази сума с България, знаейки, че икономиката ни в този период към 1908 година в общи линии е добра и растежът никак не е малък. Става дума за около 80 милиона златни франка. Но има един друг момент, извън прагматичния. Русия, независимо дали е царска, комунистическа или посткомунистическа, винаги

използва търговията за политически цели

или като средство за политически натиск – сега ни притиска с газа, а тогава е използвала този заем, за да обвърже финансово България със себе си и да я накара да следва нейната политика на Балканите. За съжаление правителството, което води тогава преговорите, се подчинява на волята на Русия и дори безропотно следва една криминална програма, според която Русия трябва да отнеме на България Черноморското крайбрежие, като ни лъже с перспективата да вземем Солун и да получим широк излаз на Бяло море. Но Солун никога не е бил български, а именно русофилските издания в България и продажното русофилско правителство на Гешов и Данов започват една интензивна пропаганда за Солун. Това става и причина България да не очертае границите с Гърция при преговорите за съюзен договор с Турция, именно заради този ламтеж за Солун. Няколко пъти гърците са настоявали да се определят тези граници и са били готови да дадат по-голям част от териториите с Македония на България, но без Солун. Съгласни са били да ни предоставят и излаз на Бяло море между реките Места и Марица. Но отказът на нашите политици да разчертаят тези граници дори и след началото на войната, и смехотворния опит на 7-а Рилска дивизия да влезе в Солун преди гърците в края на краищата са онези причини, които тласкат Гърция да сключи съюзен договор със Сърбия, насочен срещу България. А от този договор последва злополучната в историята Междусъюзническа война“, припомня Пламен Цветков.