Проф. Вили Лилков е ядрен физик, автор на книги, изследващи комунизма в България - “Бивши хора”, “Погубената България”, “Доблест и наказание”, “Стопанските абсурди на българския комунизъм“, някои от тях писани в съавторство с журналиста Христо Христов. Наскоро излезе от печат поредната му книга “Наши хора по класификацията на БКП“, в която са изложени много известни, но и не толкова популярни факти.

„Само за около 40 дни, партизаните, покровителствани от Червената армия, която окупира България, заедно с няколко хиляди криминални престъпници, които са пуснати от затворите и въоръжени от щаба на народната милиция започват в София и във всички градове и села повсеместни зверства и убийства, като се убиват не прости и обикновени хора, убиват се хора от елита - от политическия, военния, духовния елит, дори обикновени учители, хора за които се е смятало че са врагове на народа. Убити са много заможни селяни, избити са, разбира се, после от Народния съд министрите, много политици.“, разказва проф. Лилков за събитията след 9.9.1944г. За няколко години десетки хиляди души просто загубват своя статут - чрез чисто физическо унищожение и вкарване в концлагери, затвори, изселване - и се превръщат по класификацията на държавна сигурност в „бивши хора“. Терминът за това е възприет от Съветския съюз.

След това в България на мястото на „бившите хора“ започват да се настаняват, т.нар. „наши хора“. които завземат домовете, имуществото, та дори и дрехите на „презряната буржоазия“. Ръководните позиции в държавата, от най-високо до най-ниско ниво, се раздават на „наши хора“. Най-престижните позиции в управлението се поверяват само на „наши хора“, партизани, ятаци и техни близки, роднини, познати, т.е. там случаен човек не може да стане началник. Началници, ръководители и директори са хора, които са партийни членове или са от потекло на хора от партизанските редици или ятаци. „Започва едно взаимно поръчителство между тях - издават се т. нар. ОФ гаранции за благонадеждност, документи за активни борци против фашизма и капитализма, започва едно раздаване на привилегии и постепенно тези хора окупират цялата власт.“
По мнението на проф. Лилков комбинацията от страх, който „нашите хора“ вселяват, дълбоко пазената тайна за репресиите, на които е било подложено семейството, това, че семействата на „бившите хора“ бяха държани много далече от активни позиции в обществото, и дори в самите семейства се внушаваше на децата да не надигат глас, да не кандидатстват за определени позиции „Тъй като не сме партийни членове, тази длъжност ще дадат на някой друг, на него му се полага. А обратно - в комунистическите семейства децата се възпитаваха, че те ще управляват, че трябва да бъдат активни. Именно затова виждаме и днес - тази пасивност в наследниците на едните и тази свръхактивност и желание за все по-голямо и по-голямо обогатяване, дори и крадене в наследниците на т. нар. „наши хора“. 

Коя е „червената буржоазия“ в България и с какви привилегии се е ползвала, какво става с децата на „бившите хора“, идеологически или финансови са причините за радикализацията на БКП след 1919 г?

Отговори на тези и други въпроси можете да намерите като гледате видеото: