“Новината беше изборът за председател на Народното събрание с мнозинство от партиите на протеста. Това е най-важната новина, която трябва да се отбележи. Това е ясна заявка, че се очертава някакво мнозинство, което може или поне има намерение да променя досегашната ситуация – да върне парламентаризма, каквато по Конституция е България – парламентарна република. Да върне разделението на властите, което в последните десет години, поне в мандатите на премиера Борисов, беше силно неглижирано и сериозно префокусирано в посока Министерски съвет и лично фигурата на Бойко Борисов като министър-председател", коментира пред БНР политологът Георги Киряков
“Това е и сигналът, който той дава от много години, че институциите не са важни за него, че всъщност тук има някаква форма на пряк избор – лично за него. И че могат да се прескачат институционални механизми и институционална последователност. Ако народът така е преценил, след като на него е дал доверие, защото така е възприемана от него ситуацията в страната – народът дава доверие на него, от там нататък той раздава надолу някакви функции – или разделя, или съединява власти.“
“Имаше конституционни механизми, което също е добре. Виждате важността на основния закон в страната. Има механизми, които определят как ще се случва преходът от една власт към друга – от един Министерски съвет към друг. Този Министерски съвет в оставка изпълнява функциите си до избора на нов Министерски съвет, до неговото заклеване. Който, гледайки конфигурацията в парламента, е възможно да се конституира и е много вероятно да бъде с много кратък мандат, защото целите, поставени вчера от отделните партии, са по-скоро конюнктурни, краткосрочни и насочени само към техните избиратели. Възможно е да има някакъв разрив в дългосрочен план, по-дългосрочни политики, свързани с управлението на страната“, прогнозира той.
Фактор
“Това е и сигналът, който той дава от много години, че институциите не са важни за него, че всъщност тук има някаква форма на пряк избор – лично за него. И че могат да се прескачат институционални механизми и институционална последователност. Ако народът така е преценил, след като на него е дал доверие, защото така е възприемана от него ситуацията в страната – народът дава доверие на него, от там нататък той раздава надолу някакви функции – или разделя, или съединява власти.“
“Имаше конституционни механизми, което също е добре. Виждате важността на основния закон в страната. Има механизми, които определят как ще се случва преходът от една власт към друга – от един Министерски съвет към друг. Този Министерски съвет в оставка изпълнява функциите си до избора на нов Министерски съвет, до неговото заклеване. Който, гледайки конфигурацията в парламента, е възможно да се конституира и е много вероятно да бъде с много кратък мандат, защото целите, поставени вчера от отделните партии, са по-скоро конюнктурни, краткосрочни и насочени само към техните избиратели. Възможно е да има някакъв разрив в дългосрочен план, по-дългосрочни политики, свързани с управлението на страната“, прогнозира той.
Още от България
Какво обеща Радев на Турция, за да замрази Ердоган за 15 месеца договора с „Боташ“.
От подписването му през 2023 г. до днес натрупаната сметка за страната вече надхвърля 1 млрд. лв.
Радев склони Ердоган: "Чудесният" договор с „Боташ“ е замразен за 15 месеца
По време на разговора бе отчетена позитивната тенденция на нарастване на двустранния стокообмен, който се равнява на 9 млрд. евро
Ивайло Мирчев: Българските служби нямали информация за връзки на патриарх Кирил с КГБ! Ето документите, г-н министър
Те показват, че дейността на Кирил Виборгски в Световния съвет на църквите е била част от оперативна линия, изпълнявана съвместно с Управление 05 на КГБ.