“Новината беше изборът за председател на Народното събрание с мнозинство от партиите на протеста. Това е най-важната новина, която трябва да се отбележи. Това е ясна заявка, че се очертава някакво мнозинство, което може или поне има намерение да променя досегашната ситуация – да върне парламентаризма, каквато по Конституция е България – парламентарна република. Да върне разделението на властите, което в последните десет години, поне в мандатите на премиера Борисов, беше силно неглижирано и сериозно префокусирано в посока Министерски съвет и лично фигурата на Бойко Борисов като министър-председател", коментира пред БНР политологът Георги Киряков

“Това е и сигналът, който той дава от много години, че институциите не са важни за него, че всъщност тук има някаква форма на пряк избор – лично за него. И че могат да се прескачат институционални механизми и институционална последователност. Ако народът така е преценил, след като на него е дал доверие, защото така е възприемана от него ситуацията в страната – народът дава доверие на него, от там нататък той раздава надолу някакви функции – или разделя, или съединява власти.“

“Имаше конституционни механизми, което също е добре. Виждате важността на основния закон в страната. Има механизми, които определят как ще се случва преходът от една власт към друга – от един Министерски съвет към друг. Този Министерски съвет в оставка изпълнява функциите си до избора на нов Министерски съвет, до неговото заклеване. Който, гледайки конфигурацията в парламента, е възможно да се конституира и е много вероятно да бъде с много кратък мандат, защото целите, поставени вчера от отделните партии, са по-скоро конюнктурни, краткосрочни и насочени само към техните избиратели. Възможно е да има някакъв разрив в дългосрочен план, по-дългосрочни политики, свързани с управлението на страната“, прогнозира той.