Емилия Милчева, Дойче Веле

Когато първите две политически сили си в България насрочат среща пред камери и предварително са обявили, че нито една от двете няма да подкрепи другата за правителство, какво предстои? Зрелищно сумо, а медиите ще чакат кой пръв ще загуби равновесие.

На 8 ноември (вторник) ГЕРБ и “Продължаваме промяната” (ПП) ще се срещнат в парламента на отворени за журналисти разговори. Това се случва на 37-ия ден от изборите, след които президентът Румен Радев все още не е връчил първия проучвателен мандат. По всяка вероятност това ще стане идната седмица, след като приключи консултациите със седемте парламентарно представени политически сили. От тях минаха едва три - с ГЕРБ, ПП и ДПС. Провалят ли се първите два мандата, връчването на третия се измества за декември. През това време политическите сили ще търсят формула за правителство - не пред камери.

Зрелища в името на партийната реклама

Присъствието на медии на разговорите между ГЕРБ и ПП ще занижи още очакванията за какъвто и да било коефициент на полезно действие от срещата, на която двете политически сили ще изясняват имат ли пресечни точки по политиките, която всяка предлага. Факт е, че кабинетът на Кирил Петков беше предшестван от излъчвани на живо преговори за коалиционно споразумение между работните групи на четири политически сили. Факт е също така, че лидерите на “Промяната” бяха засичани по късни доби на “Позитано” 20, в централата на БСП. Публични разговори предполагат церемониалност и повече пиар, отколкото смисъл. На 8 ноември ПП ще имат възможност да представят пред камерите пакета си от социални мерки, а ГЕРБ - да повторят предложенията си за механизъм за намаляване на цените на горивата и компенсации за бизнеса. Покрай това ще разменят по някоя и друга остра реплика.

Мерките ми са по-добри от мерките ти

По Нова тв вчера съпредседателят на ПП Асен Василев обясни, че ще представят 16 приоритета, сред които: минимална работна заплата от 860 лева, допълнителни данъчни облекчения за млади семейства, увеличаване на пенсиите с повече от инфлацията и спорната 13-та точка - бюджетен дефицит до 3%, (по критериите за еврозоната).

“Животът не е само пенсии… Как си представят точка 13 - 3% дефицит и още 7 милиарда - защото те излизат, изговарят, кой не иска да увеличи пенсии, заплати, да раздаваме на бизнеса”, заяви в Пловдив лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, който изрази съмнение, че е възможно да се постигне толкова нисък дефицит.

За 2022 г. заложеният в бюджета дефицит е 4,1% от БВП, но служебният министър на финансите Росица Велкова допусна, че ще е по-нисък – 3,4%. Догодина обаче разчетите на МФ са за 6,6% от БВП превишение на разходите над приходите и то без увеличение на пенсии и заплати. Според Асен Василев обаче предлаганите от тях мерки са изпълними, тъй като растежът тази година ще е 4%, а не 2,8 на сто, а догодина щял да е поне 3%. Такава беше прогнозата на Международния валутен фонд (МВФ), обявена преди месец - ръст от 3% за българската икономика през 2023 г., а за тази - до 3.9%. Финансовото министерство е по-консервативно, предвиждайки растеж от 1,6% за догодина, а БНБ - едва 0,1%.

Но все едно какви идеи имат ГЕРБ и ПП за бюджета за догодина - никоя от тях не може да състави самостоятелно правителство. Дори да си осигурят мнозинство за подкрепа на кабинет – тоест 121 депутати, бюджетът няма да е израз на политиките само на една партия.

Оптимизъм струи

Каквото и да се случи на срещата във вторник, ГЕРБ ще продължат разговорите и с останалите политически сили. Борисов изключи варианта ГЕРБ да даде подкрепа, без да участва в правителство. Подобна идея лансира вчера по БНТ съпредседателят на “Демократична България” ген. Атанас Атанасов, а по-рано - и евродепутатът Радан Кънев. ГЕРБ да върне първия мандат и да подкрепи втория на ПП и ДБ, каза Атанасов, категоричен, че ДБ няма да подкрепи кабинет с мандат на ГЕРБ. “Това е глупаво. Ами ако ги подкрепим, на другия ден може да ги свалим! Асен Василев няма да гласува за Ф-16, ние ще оттеглим подкрепата за правителството…”, коментира пък Борисов от Пловдив.

Въпросът възможно ли е правителство без подкрепата на ГЕРБ-СДС и техните 67депутати обаче тепърва ще търси отговор.

За съпредседателя на ДБ Христо Иванов проблемът е, че не вижда “сериозен стратегически разговор за втория мандат” (на ПП, б.а.). Разговор за втория мандат не е започнал, а ние ще имаме много малко време, каза той по БНР. Но пък лидерът на ГЕРБ е оптимист, че правителство ще има, защото “има системни партии” и “президентът е ангажиран”. Миналата седмица системните партии ГЕРБ, ДПС и БСП одобриха на първо четене промени в Изборния кодекс, които връщат хартиената бюлетина за избори (паралелно с машинния вот). Но опцията “системните” да съставят правителство е чисто хипотетична - подкрепа от ДПС е едно, коалиция с ДПС друго, а и лидерът на БСП Корнелия Нинова неколкократно е заявявала, че в правителство с ГЕРБ няма да участва.

“Дондуков” 2, центърът за политики

Изглежда, че отношенията между ГЕРБ и президентството продължават да поддържат температури над средните за политическия сезон, след като Борисов отново похвали Радев колко е мъдър и “оставя време, за да се наговорят партиите”. И не само. Отново настоя за свикване на Консултативен съвет по национална сигурност при президента - “не само аз, и Христо Иванов, и други, за да се чуе коя партия би подкрепила в даден мандат другите, за да станат 121”. Преди седмица лидерът на ГЕРБ допусна съставяне на правителство с третия мандат, тъй като нито ПП ще се “пречупят”, нито те.

Ако президентът, който дава мандатите и назначи четвърти служебен кабинет в рамките на 2 години, се заеме и с политическите констелации, това ще е поредното доказателство за немощта на партиите. Преговорите за правителство са задължение и работа на политиците. Държавният глава не е медиатор, нито главен преговарящ. А и вече си осигури чрез служебния кабинет достатъчно свои хора не само в министерства, но и в държавните фирми и предприятия. Нищо чудно, ако първите два мандата се провалят, Радев да връчи третия на партия, която не би го лишила от тях.