Президентът Румен Радев наложи вето върху възстановяването на правомощията на пленума на Висшия съдебен съвет и на главния прокурор.
"Широко прокламираната правосъдна реформа с последните промени на Конституцията бе практически отменена за неопределен период от време с приетите на 1 февруари преходни и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, което е целенасочено пренебрегване на върховенството на Конституцията и непосредственото ѝ действие", заявява президентът Румен Радев по повод наложеното от него вето.
В мотивите си държавният глава припомня, че с последните изменения и допълнения в основния закон Висшият съдебен съвет бе реорганизиран чрез разделянето му на два съвета – съдийски и прокурорски, а правомощията на главния прокурор и на прокуратурата бяха силно редуцирани.
Румен Радев възразява и срещу наложените ограничения на правото на обвиняемите да се запознаят с доказателствата при определяне на мярка за неотклонение "задържане под стража".
Президентът счита, че този подход не намира опора в Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство, която изрично постановява, че нищо от нейните разпоредби не може да се тълкува като отстъпление от процесуални гаранции, установени в правните системи на държавите членки.
"Преразглеждането на оспорените разпоредби е възможност за Народното събрание прецизно да изпълни първоначалната цел на законопроекта без да допуска погазване на йерархичната система на нормативните актове, на процедурните изисквания на конституционното нормотворчество и на правовия ред, на който се гради обществото ни", посочва още в мотивите си държавният глава.
Фактор
"Широко прокламираната правосъдна реформа с последните промени на Конституцията бе практически отменена за неопределен период от време с приетите на 1 февруари преходни и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, което е целенасочено пренебрегване на върховенството на Конституцията и непосредственото ѝ действие", заявява президентът Румен Радев по повод наложеното от него вето.
В мотивите си държавният глава припомня, че с последните изменения и допълнения в основния закон Висшият съдебен съвет бе реорганизиран чрез разделянето му на два съвета – съдийски и прокурорски, а правомощията на главния прокурор и на прокуратурата бяха силно редуцирани.
Румен Радев възразява и срещу наложените ограничения на правото на обвиняемите да се запознаят с доказателствата при определяне на мярка за неотклонение "задържане под стража".
Президентът счита, че този подход не намира опора в Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство, която изрично постановява, че нищо от нейните разпоредби не може да се тълкува като отстъпление от процесуални гаранции, установени в правните системи на държавите членки.
"Преразглеждането на оспорените разпоредби е възможност за Народното събрание прецизно да изпълни първоначалната цел на законопроекта без да допуска погазване на йерархичната система на нормативните актове, на процедурните изисквания на конституционното нормотворчество и на правовия ред, на който се гради обществото ни", посочва още в мотивите си държавният глава.
Още от България
Защо продължава войната по българските пътища ?
Богдан Милчев постави акцент и върху броя на загиналите при катастрофи. По представените от него данни към 4 октомври жертвите на пътя са 378
От „Да, България“ подсетиха Йотова да отговори за помилвания наркотрафикант с 5 въпроса
Преди няколко седмици президентът даде заявка, че ще намери отговор на въпросите ”дали, как и кой си е свършил работата”, по отношение на медицинската експертиза за състоянието на помилвания Огнян Атанасов, припомниха от партията
17 страни от ЕС поискаха запазване на средствата по Кохезионната политика в бюджет 2028–2034
България и още 16 членки на ЕС се обявиха за запазване на средствата на Кохезионната политика в новата Многогодишна финансова рамка