Димитър Иванов

Отказвайки да издаде указ за нов служебен кабинет, с вътрешен министър Калин Стоянов, Румен Радев реално се  намеси политическата битка в ДПС и обслужи интересите на кръга Доган-Чакъров. В стремежа си да отстрани Стоянов, Радев го бетонира на поста за неопределено време. Същността на интригата е, че така президентът даде жизненоважна глътка въздух на Сокола и компанията му. От време и стабилизиране на позициите се нуждаят единствено Сараите, а не Пеевски. Те са в патова ситуация, защото след скандалите с Делян Пеевски не владеят партията и апарата й. Главните опозиционери, определени като деребеи са изключени от ДПС, а мълчанието им през последните дни показва, че нямат достатъчно ресурс да свикат Национален съвет. В храсталаците се крие и самият почетен председател, няма куража да се появи открито пред граждани и избиратели. Това предвижда тежка ситуация за Доган преди изборите. Няма яснота как и кой в крайна сметка ще регистрира листите, от коя партия ще излезнат пред избирателите, как ще обясняват на бедния електорат, че баш босът, който трябва да пазят с гласовете си е отмъкнал с далавера 30 млн. лв. от необезпечен кредит от държавната ББР.

Заради всички тези тънки обстоятелства Чакъров веднага даде изявление и приветства действията на президента. Той им подаде приятелска ръка в най-тежката ситуация за ДПС от създаването й. Всъщност 

Радев и Доган сега са братя по оръжие срещу Пеевски,

но  имат и друго много общо – и двамата привидно демонстрират атлантически и европейски визии, но духовно са верни на Кремъл и обслужват интересите на режима в Москва. За тази им роля няма нужда от доказателства.

 Доган след кризата с Лютви Местан отново търси и се нуждае от вътрешна опора, защото и този път подкрепата отвън не е еднозначна. Официална Турция мълчи и знаково не иска да се намеси във вътрешния конфликт в ДПС. Неутралитет  демонстрират и лидерите на големите изселнически организации. Това видимо притеснява хората на Доган, още повече, че наскоро при посещението си в Анкара Чакъров не е приет от лидерите на управляващата и главната опозиционна партия, а от хора  на средно ниво. Знак, който добре показва нагласите на съседите.

И за да се убедите, че Радев обслужи Доган, наблюдавайте през следващите дни, как контролирано стари десари, комунисти, путинисти и играчи от задкулисието ще се втурнат да хвалят мъдрия ход на президента.

Реверансите на Радев може да са добри и изгодни за Доган и компания, но са лоши за България. Вероятно предсрочните избори за 20 октомври се отлагат, а няма краен срок за това. Хаос очаква страната, след като политическият елит отдавна демонстрира, че се ненавижда, мрази и презира, че е неспособен да гарантира дори минимална стабилност и то в условията на тежка война, която бушува на няколко стотин километъра от нас.