Александър Симов*

Изпълнен съм с черна завист към англичаните. Те проведоха истински политически дебат. Продължавам да смятам Борис Джонсън за клоун и то от тези, които само фантазията на Стивън Кинг може да роди, но това, което видях като дискусия на Острова е впечатляващо.
А сега да ви върна тук в земята на медийните шамани, телевизионни вещици, психоаналитици на свободна практика и буйстващи луди, получили журналистическо внимание. Имаме един ярък политически факт. Президентът Румен Радев даде изключително интервю в което разумно, методично, подредено и обективно подложи на критика последните управленски маневри на ГЕРБ. В думите му нямаше злоба, нямаше ехидност, а съвсем реална загриженост. И дали всичко това породи автентична дискусия?

Хахаха, блажени наивници!

Като се започна едно пъшкане, едни стенания, едни мазохистични охкания. "Откъде е тази злоба?!", завилня първи Бойко Борисов. Придворната политология улови като пудел кокалче опорната точка. Днес гледам "проф" Антоанета Христова, която мелодраматично подхлипва как Радев говорел агресивно. Тя не коментира думите му, не коментира това, което е казал, а говори за собствените си чувства. Това не е анализ, това е епизод от "Сексът и градът". Обясняваме си чувствата, говорим си за емоции, обясняваме си тона, но не и смисъла на казаното. Каква политика, какви пет лева?

*Коментарът е публикуван на фейсбук страницата на автора.