Първата и единствена до сега дама министър-председател на България, за арменската общност в САЩ пред Калифорнийското издание на списание „Yerevan Online“, позиционирано в Лос Анджелис в чест и памет на изпълнилата се 100-годишнина от рождението на нейната майка Нáзик Инджова.

В сърцето на политическия и икономическия пейзаж на България Ренета Инджова е забележително свидетелство за силата на наследството и устойчивостта. Като пионер, първата дама служебен министър-председател на България в периода през 1994 - 1995 г., нейната кариера е гоблен, изтъкан от български и арменски нишки, отразяващ богата и уникална смесица от културни влияния.

За мнозина Инджова е пример за вдъхновение, въплъщавайки ценности и принципи, дълбоко вкоренени в арменския ѝ произход. Нейната история обаче остава скрито съкровище за арменския народ, чиито сърца със сигурност ще се разтуптят от гордост, когато открият дълбокото въздействие на нейния принос и силата на нейното наследство.
В това ексклузивно интервю за списание Yerevan Online се отправяме на пътешествие, за да разкрием живота на тази необикновена жена. Чрез нейните собствени размисли проучваме как арменските ù корени са оформили пътя ù и как постиженията ù са отзвук от несломимия дух на арменската устойчивост и хуманистичните ценности.
Присъединете се към нас, за да отпразнуваме Ренета Инджова (изпълнила с чест своята 70-годишнина) - фар на арменската гордост, чиято история заслужава да бъде позната и ценена от всички арменци. Този специален материал има за цел да осветли нейния забележителен път и да ни напомни за величието, което може да процъфтява отвъд границите, вдъхновено от богатия гоблен на нашето общочовешко наследство.

YEREVAN ONLINE MAG.: Майка Ви е арменка. Можете ли да споделите как нейното наследство и традиции са повлияли на Вашето възпитание?

Ренета Инджова: Аз съм дете от смесен брак между родители арменци и българи. Майка ми, от арменска страна, оказа значително влияние в живота ми, като допринесе значително за формирането на характера, добродетелите и принципите ми, които следвам и до днес. Нейната изтъкната личност по време на младостта ми послужи като пример за подражание.
Майка ми никога не ми е давала директни заповеди или съвети как да се държа, какво да правя, как да уча уроците си и да общувам с другите. Вместо това възхищението ми от нея ме караше да подражавам на всичко, което тя правеше. Наблюдението на нейното професионално ежедневие беше очарователно. Тя беше майстор-шивач, моделиер, ръководеше малък екип от 15 души, а ръчно изработените ѝ дрехи бяха много търсени в нашия град и региона.
И до днес репутацията ѝ се запазва. Хората често ме разпознават на улицата и ме питат: "Ти не си ли дъщерята на Нáзик?" Това е името на майка ми и то ме изпълва с гордост повече от всяко признание за собствените ми постижения. Хората помнят повече елегантното ѝ облекло, в което съм се обличала благоговейно, отколкото това, което съм казала в интервютата по времето, когато бях министър-председател.
Мнозина все още ценят дрехите, изработени от майка ми, и се отнасят към тях като към музейни експонати, което говори за нейния талант и за красотата на работата ѝ. Моята репутация и популярност може би се дължат повече на модата, която тя създаде, отколкото на политическите ми постижения. Нейната елегантност и желанието, което хората изпитваха към нейните дрехи, ми повлияха дълбоко, като ме научиха да ценя начина, по който нещата се представят и приемат от другите.

YEREVAN ONLINE MAG.: Можете ли да споделите някакви спомени или истории от арменския си семеен произход, които са оформили това, което сте днес?

Ренета Инджова: Израснах в смесена културна среда, която беше очарователна смесица от влияния. Баща ми е българин, а баба ми и дядо ми по майчина линия са арменци. Въпреки различните им езици и произход, между тях съществуваше дълбоко, неизказано разбирателство и любов. Те общуваха по-скоро чрез жестове и действия, отколкото чрез думи, което създаваше идилична атмосфера в нашия дом.
Тази среда ме научи да бъда наблюдателен и чувствителен към нюансите на различните култури човек. Беше важно да се намерят начини да се съчетае най-доброто от двата свята, като се осигури хармония и взаимно обич, почитание и честване. Семейството ми беше идеален пример за това как хора с различен произход могат да живеят щастливо заедно, подобно на жителите на Вавилонската кула от преди омешването на езиците, които се научили да съжителстват съзидателно.
Тези преживявания ми вдъхнаха склонност да разбирам другите, особено тези, които са различни от мен или са извън близкото ми обкръжение. Това умение е безценно в работата ми, особено на Балканите - регион, известен със своята културна мозайка. Умението да балансираш между различните интереси и да обединяваш хората е от решаващо значение тук.

Смятам, че управлението на една държава е подобно на управлението на едно домакинство. Точно както оптимизирате резултатите в семейството, така трябва да се грижите и за интересите на всички хора в държавата си. Примерът на моето семейство за хармоничен междукултурен живот дълбоко повлия на моите ценности и подход към управлението.
Животът в Съединените щати и участието в проекти за интеграция в общността допълнително затвърждават тези ценности. Научих се как да организирам общности, да използвам максимално наличните ресурси чрез управление на процеси и да постигам най-добрите възможни поставени като цел резултати чрез самопомощ и взаимопомощ. Тези уроци бяха от съществено значение за формирането на способностите ми да интегрирам различни интереси и да оптимизирам резултатите във всяка среда, подобно на това, което наблюдавах в моето разширено семейство през целия си живот.

YEREVAN ONLINE MAG.: Как поддържате връзка с арменската култура и традиции, докато живеете и работите в България?

Ренета Инджова: Връзката ми с арменската култура и език се разви по доста авантюристичен начин, тъй като дядо ми почина рано, а арменското училище, което майка ми посещаваше, беше закрито, преди да мога да се запиша в него. Въпреки че не владеех арменски език, бях твърдо решена да изследвам и запазя и арменската си култура чрез опита на семейството ми.
Това ме накара да напиша книга, озаглавена "Philadelphia Regalis: Корени и цвят", която беше публикувана в България през 2017 г. и по-късно преведена на арменски език през 2022 г. Книгата беше добре приета, но не като биография, в центъра на която съм аз, а като роман за моя род. Аз изпълнявах само ролята на разказвач, който разказваше тяхната (героите от романа на моя род) история и даваше представа за живота на арменците и българите, съжителстващи в България.
Книгата обхваща историята на арменците, заселили се в България, особено на тези, които са пристигнали след арменския геноцид в началото на XX век. Тя отразява и по-ранните арменски общности в България, датиращи още от VI век. Преживяванията на моите баба и дядо послужиха като основа за представяне на процеса на заселване, адаптиране към българската среда и трайната благодарност на арменската общност в България за намереното убежище.
Този разказ дава ценни сведения за предизвикателствата и успехите на арменската общност през последното столетие. Той също така напомня за щедрия прием, който са получили, контрастирайки със съвременните проблеми на миграцията и все по-ксенофобското отношение към бежанците.
Романът е добре приет както в Армения, така и в България, като показва как региони, които често се възприемат като постоянно конфликтни, могат да бъдат и места на дълбоко разбирателство и човечност. Той представя един уникален и хуманистичен начин за свързване на хората, който е особено актуален днес, не само в бушуващите региони на Черното море – на изток от него в Кавказ и на запад на Балканите, а въобще по света.

Смятам, че идиличният период на приемане на бежанци с отворени обятия е отминал. В днешно време все повече се засилва тенденцията да се затварят границите и да се отхвърлят имигрантите, без да се разбира тежкото положение на онези, които са загубили всичко в неговата насилствено изпразнена цялост. Романът ми, макар да отразява едно идилично минало, говори и за неотложните социални проблеми на нашето време.

YEREVAN ONLINE MAG.: Кои аспекти на арменската култура смятате за най-вдъхновяващи и как сте ги включили в живота си?

Ренета Инджова: Според мен най-вдъхновяващата черта на арменския народ е неговата упоритост. Арменците са народ, който се е сблъсквал с огромни страдания, войни и загуба на близки хора, но въпреки това продължава да се бори за оцеляването си с достойнство и човечност. Тази издръжливост е очевидна във всички професии, в които арменците се стремят към съвършенство, независимо дали става въпрос за изкуство, дирижиране, телевизионно производство, литература, наука, икономика или банково дело.
От моя опит знам, че арменците са педантични и всеотдайни и винаги се стремят да свършат най-добрата си работа. Никога не съм срещал арменец, който да търси специално отношение само защото принадлежи към малцинство. Те са благодарни за възможностите, предоставени от приемащите ги страни, и не очакват привилегии в замяна.
Това отношение улеснява пълната интеграция на българските арменци в обществото. Те са неразличими по външен вид, поведение и владеене на българския език, като често го говорят по-добре от местните българи. Забележителен е и техният стремеж да поддържат традициите си. В неделя цели семейства, облечени официално, посещават църковните служби. Неотдавна построената арменска църква в центъра на столицата със своя модерен, функционален дизайн и стъклени стени символизира прозрачност и откритост.
Начинът, по който арменците практикуват своята религия и традиции, е модел за другите. Те го правят редовно и с отдаденост - нещо, което може да научи българите на много за поддържането на културните и религиозните практики.

Трудно е да се изброят всички видни арменци в българското общество, но е впечатляващо, че има значими личности като г-жа Рая Назарян, уважаван юрист и политически лидер, която понастоящем е председател на българския парламент. Нейното приемане от българската общественост, без да се набляга на арменското ѝ наследство, отразява взаимното приемане и толерантност между арменци и българи.
Друга забележителна фигура е г-жа Ани Арутюнян, която е областен управител на Видин в северозападния регион. Тези примери показват как арменците не само са се интегрирали, но и са постигнали успехи в българското общество, допринасяйки за неговото развитие и обогатявайки културния му пейзаж.

YEREVAN ONLINE MAG.: Сътрудничили ли сте някога с арменски организации или общности в професионалната си дейност? Ако е така, можете ли да ни разкажете за този опит?

Ренета Инджова: Арменската общност в България е неразделна част от балканската мозайка - регион, често белязан от конфликти и противоречия между различните етноси и религии. Въпреки това хармонията между арменците и българите в България е свидетелство за дългогодишното мирно съжителство и взаимно уважение, което съществува между тези две групи от населението. Тези отношения са свободни от съвременните недъзи на ксенофобията, неприемането и националистическите нагласи.
През цялата си професионална кариера съм свидетел и участник в тази хармонична интеграция на естествена симфония. Стремежът на арменската общност към високи постижения в социалния и професионалния живот никога не е предизвиквал конфликти, а напротив – насърчавал е баланса и сътрудничеството. Арменците в България са скромни и не търсят специално признание, въпреки че често са изключително талантливи и изявени в обществото.
Има една поговорка, според която не всеки втори арменец е прочут, но всеки първи със сигурност е. Това отразява високото уважение, на което се радва арменската общност, както заради своя принос, така и заради своя характер. Сътрудничеството с арменски организации и общности винаги е било положителен опит, който укрепва ценностите на трудолюбие, уважение и взаимна подкрепа, които споделят както българите, така и арменците.
Тези сътрудничества демонстрират потенциала на различните култури да се обогатяват взаимно и да работят заедно за постигане на общи цели. Способността на арменската общност да се интегрира безпроблемно, като същевременно запазва уникалната си културна идентичност, е модел за споделено дружелюбно съжителство, от който могат да се поучат и други региони около нас и по целия свят.

YEREVAN ONLINE MAG.: По какъв начин според Вас Армения и България могат да укрепят политическите и икономическите си отношения?

Ренета Инджова: България и Армения имат солидна древна европейска основа за укрепване на политическите и икономическите си отношения. Развиващият се глобален финансов и икономически изглед предоставя перспективна картина на очертаваща се обстановка от нови възможности за сътрудничество и развитие. Двете страни могат да използват тези промени, за да създадат нови профили, структури и сравнителни предимства в икономическите си отношения.
Неотдавна беше открита нова авиолиния между Варна и Ереван, която ще подобри туризма, бизнес взаимодействието и цялостната свързаност между двете страни. Това развитие е важно, тъй като осигурява директна връзка между България, югоизточната гранична страна на Европейския съюз, и Армения. Такива връзки са жизненоважни за насърчаване на по-тесни икономически връзки и културен обмен.
Посещението на Върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел в Армения и срещата му с премиера Никол Пашинян, в резултат на която бяха сключени споразумения за улесняване на визовия режим между ЕС и Армения, е друга положителна стъпка. Това споразумение ще направи политическите и икономическите връзки по-лесни и по-ефективни. Опитът на България в навигирането на процесите на и за интеграция в ЕС може да бъде безценен за Армения, която се стреми да укрепи връзките си с ЕС.

България може да предложи техническа помощ и подкрепа в различни области, като охрана на границите, военно сътрудничество и мироопазващи инициативи. Споделянето на опит в тези области може да помогне на Армения да изгради стабилна основа за своите икономически и политически начинания.
Освен това изместването на фокуса на икономическите дейности от Западна Европа към Източна Азия, Китай, Индия и разширения Близък изток създава нови коридори и инфраструктурни инициативи. Армения и България са стратегически позиционирани геополитически да се възползват от тези промени, като разработят нови търговски маршрути и засилят ролята си в регионалната и световната икономика.
Чрез сътрудничество в тези области Армения и България могат да укрепят политическите и икономическите си отношения, като допринесат за стабилността и просперитета на региона.

YEREVAN ONLINE MAG.: Как виждате ролята на арменската диаспорà в подкрепа на развитието и глобалното присъствие на Армения?

Ренета Инджова: Съвременната епоха представлява уникално предизвикателство за ролята на диаспорùте, не само за арменците, но и за всички националности. Арменската диаспорà, като глобална мрежа от религиозни институции на Армено-григорианската църква, личности и общности, предлага мощен и уникален нематериален актив. Тази мрежа дава възможност за бързи, ефективни и ефикасни връзки, инвестиции и трансфер на средства, ресурси и информация по целия свят.
Широкото глобално присъствие на арменската диаспорà следва да се използва като стратегическо предимство. Например, икономическите отношения между България и Армения могат да бъдат улеснени чрез арменската общност в България. Тази мрежа може да служи като надежден посредник, насърчавайки доверието на инвеститорите поради общия им произход и общите им инициативи.
В миналото подкрепата на диаспорàта често идваше под формата на дарения и благотворителни вноски от чужбина. Въпреки че тези жестове са ценни, особено по време на криза, те не са достатъчни за дългосрочно развитие. По-ползотворно и устойчиво е диаспорàта (в традиционните за арменците географски ареали, така и новосформиращите се в последното столетие общностни групи) да се включи в съвместни усилия за развитие, при които както тя, така и хората в Армения да работят заедно за постигане на общи цели.

Този съвместен подход е по-ефективен от спорадичните прояви на добротворство. Чрез включването на диаспорàта в проекти за развитие Армения може да се възползва от богат опит, ресурси и глобални връзки, които могат да допринесат значително за нейния растеж и глобално присъствие.
В обобщение, ролята на арменската диаспорà трябва да се развие от традиционните благотворителни вноски до активно участие в развитието на Армения. Тази промяна ще използва потенциала на диаспорàта по света като динамична и влиятелна сила в подкрепа на икономическия, социалния и политическия напредък на Армения на световната сцена.

YEREVAN ONLINE MAG.: Има ли някакви конкретни арменски ценности или принципи, които са Ви скъпи и прилагате в работата и ежедневието си?

Ренета Инджова: Питате ме коя арменска ценност или принцип ме води в живота ми. Това е най-трудният въпрос в това интервю, защото през целия си живот, а по-късно написах и книга за живота на моя род, съм търсила ключа, който разкрива най-ценните страни на арменците. Въпреки усилията ми, не открих специфичен генетичен код, нито успях да откроя една определяща характеристика или ценност, която да стои над останалите.
Книгата ми "Philadelphia Regalis: Корени и цвят" отразява това изследователско пътуване. На нейните страници читателите могат да намерят сведения или отговори на въпроса какво прави арменските ценности специални и кои от тях могат да резонират най-дълбоко с тях.
По същество, вместо да посоча една-единствена ценност, смятам, че богатството на арменската култура и принципи се крие в тяхната сложност и разнообразие. Съчетанието от преданост към християнската вяра, упоритост, достойнство, педантичност и хуманизъм е това, което формира арменския дух. Това са ценности, които се стремя да въплъщавам в работата си и в ежедневието си, като черпя вдъхновение от колективната същност на моето наследство, а не от една определяща черта.

YEREVAN ONLINE MAG.: Какво послание бихте искали да изпратите на арменските младежи, които Ви гледат като модел за подражание?

Ренета Инджова: Посланието ми към младите хора е послание и към техните родители и по-възрастните поколения, защото мисията и основата на младите хора днес трябва да се изграждат заедно с мъдростта на предишните поколения. В момента има разминаване между традиционните и съвременните ценности, а понякога те изглеждат напълно несъвместими помежду си.
Арменците са известни със своята издръжливост и упоритост да оцеляват и да се справят с трудностите. Тези качества трябва да бъдат предадени на младото поколение чрез значително просвещаване, адаптирано култивиране и поощрявано вкореняване на традиционни ценности. Това включва традициите на вярата, семейството, хуманността, самоуважението и подкрепата за другите. Тези добродетели трябва да бъдат интегрирани в последователна визия за бъдещето на обществото и ролите, които различните хора играят в него, както и за това как различните класи са представени в общото цяло, наречено човечество.
Без това предизвикателствата и заплахите, пред които е изправено човечеството, могат да станат по-трагични от всякога. Така че моето послание е не само "никога не се предавай", но и да бъдем упорити в създаването на истинска и последователна човешка личност и да бъдем членове на едно истински хуманистично общество. Този подход ще насърчи и ново поколение лидери и политици с възроден морал и добродетели, които ще бъдат посветени на хората, а не на своите егоистични интереси.