Определено не сме на финала, а сме близо до финала,  да кажем първата фаза от този разпад на управляващата коалиция. Сега всички си приписват заслугата, че се е знаело много отдавна, че това ще се случи, но може би това е някакъв упрек към журналистите, че не напомнят на въпросните господа, които много често маскирани като експерти се заявяват като партийни агитатори и пропагандатори, а някои просто като обикновени фантазьори,  насаждаха в съзнанието на българите освен известна доза примитивизъм в избора и замъгляваха границите между доброто и лошото, между истинското и фалшивото, също така тези хора сега триумфално се опитват да се завърнат, отново преоблечени като експерти. И смятам, че е време вече журналистите да започнат да припомнят на тези експерти мръсното бельо, които те самите носят на себе си. Защото

освен политиците, и експертите, които излизат в студията, носят мръсно бельо

Ситуацията с разпадащото се управленско мнозинство един напълно естествен процес, както и да го гледаме – и на конспиративно, и политологично, и социологично ниво. Но най-вече от самото начало трябваше да се обръща повече внимание на психологията, и не само на индивидуалните характеристики на участниците, но и на груповата динамика, която се създаде след сформирането на тази злощастна, не бих я нарекъл коалиция, по-скоро злощастна групичка, която силно се напъваше да става екип. Те пропуснаха, може би не са били в уроците по психология достатъчно внимателни, но сигурно са пропуснали, че още преди 70-80 години големите умове в тази сфера, които са се занимавали с групова динамика, са казали, че всяка група преди да стане ефективен екип минава през няколко фази, и че тези фази са много опасни и могат да бламират дори и най-добрите, и най-мотивираните, и най-сплотените участници в една група преди да се превърне тя в екип. Това казва в интервю за Агенция „Фокус“ известният психолог Росен Йорданов. Според него в случая имаме силна негативна мотивация, но със сигурност нямахме такава сплотеност. 

Всички симптоми, които наблюдавахме при групова динамика, водеха до един абсолютно естествен изход от това. В началото се започва с леко размразяване на нагласите, тоест, да се опознаят участниците, всички са достатъчно сервилни, всички си правят комплименти. След това започват първите боричкания за разпределение на неформалната йерархия в групата – кой е по-силен, кой е по-влиятелен. След това се появява първото предизвикателство и една много опасна фаза – фазата на илюзорната сплотеност. И след това идва най-опасната фаза – фаза на

разпада на илюзиите

за тази сплотеност. И сега в момента сме в нея.

Да, фабриката за илюзии приключи! Може би трябва да си припомним тази знаменита фраза на нашия достоен президент за разлика от някои други сегашни президенти, нашият президент Петър Стоянов, който истински беше обединител и истински решителен мъж, който показа характер в трудни времена. Мисля, че думите му отново ни застигнаха, а днешният ден много започва да напомня и за времената, в които тя беше изречена, изтъква психологът.
Винаги има голяма игра, по-малка игра и малка игра. Разбира се, масовият зрител, който не е особено критичен, когато има много силна еуфория, има много силни думи, бухалки и какви ли още не други неща, ще се събуди и ще изтрезнее някой ден, но това предстои. Всъщност, се разигра една изключително странна игра, получи се нещо като перфектна буря в България. Съчетаха се несъчетаеми интереси на две велики сили. Едната, разбира се, велика само на думи, и повече със скандална репутация, но не толкова като икономика и кадрови потенциал, и местни намеси най-често от проруски олигарси. От една страна, силният повей от Америка, американците за мен в характерен стил решиха, че ще действат корпоративно – те ще дойдат, ще ни кажат кое е правилно, и по логиката на т.нар. политика на неизбежното, както техният чудесен автор Тимъти Снайдър я нарича, казва Йорданов.

Той акцентира, че в България действа традиционната пета колона и традиционните влияния на Русия – тук е пълно с такива хора. Разбира се, като се почне от нашия т.нар. мисля, че на всички им стана ясно колко натовски е президентът, който вдигна юмрука и поведе една кохорта от русофили около себе си. Разбира се, той влезе в колаборация временно с другата сила. И междувременно трябваше да бъдат силно захранени едни течения, които да излизат от народа, където своя интерес намериха и група познати нам и новоизпечени местни фигури със силни икономически възможности. Тази перфектна буря трябваше да разгроми бившите управляващи, да им препише всички злини, че всичко започва с тях и ще свърши с тях, което разбира се на всеки разумен човек не може да изглежда вярно. И както отново ще повторя, на България може би й трябваше скалпел, а не мачете. Нямаше нужда да режем ръце, крака, за да изстискаме 2-3 гнойни пъпки. И в този смисъл, извинявайте, че използвам от медицината сравнения и метафори, но ми се струва, че много са верни. Разбира се, настъпи динамика и както при всеки чудесен план рано или късно и този търпи неочаквани промени и обрати – тези неща бяха добре сготвени, добре премислени в началото, изглеждаше, че всичко ще се случи, но не се случи. И сега започва всеки един да си дърпа и да си иска неговото. Г-н Петков, разбира се, ще направи всичко възможно да остане на власт, включително ще наруши още 2-3 пъти Конституцията, в това съм убеден, и ще направи прецеденти, такива, каквито не сме виждали в най-новата си история, само и само да намери път към постигането на целта. Разбира се, той като един човек, който както вече чухме от неговите доскорошни другари в коалицията мисли прагматично, Макрон да спечели, трябва да му осигурим победа, звучи някак логично. Само че в това уравнение, разбира се, това е корпоративно мислене, защото гледаме на ангро. Разбира се, тук няколко поколения българи, няколко десетки хиляди убити нямат никакво значение. Още по-малко има значение това, че вместо да се поучиш от опита си, да си дадеш сметка, че когато влезеш неподготвен от психологична гледна точка в един съюз, това никак не помага бързо да се случват определени неща. Това пак ще изисква ново поколение. И тези метастази на мислене, което при нашите съседи в Македония е много по-тежко отколкото беше в България, защото България все пак 90-те години имаше много силен порив към демокрацията. Да, наивен, но силен. Докато там е точно обратното. Там има един изключително окопал се, почти паразитиращ режим, който е успял много успешно да изманипулира доста хора и да им внуши представи, да ги обърка. Там нещата са толкова напреднали, че поколения наред ще трябва много решително да се изправят, за да се даде гласност на онези части от македонското общество, които сега стоят притихнали и уплашени в къщи. Но всички тези неща не влизат в уравнението на нашия мащабномислещ и мащабнодействащ премиер. Разбира се, всичко това слагам в кавички, забавлявам се, когато го гледам как някак търси контакт, просто да се снима с известните на деня, изглежда като момче, което се лута в Музея на восъчните фигури и се снима със знаменитости, когато отиде в Брюксел, но това е друг въпрос. Въпреки всичко това правителство се ползва с изключителна подкрепа, такава, каквато никога, може би само от времето, дори от времето на СДС в началото не е имало към България. И именно тук това трябва да е много важен урок за всички българи и да престанем с това – народът ни бил виновен и т.н. Един

народ, който е системно травмиран, не можеш да наричаш мъдър

Един народ, който системно е травмиран, включително от самия себе си, ние продължаваме да замазваме нещата и да не си дадем истинската равносметка. Аз разбирам, че една част от българското общество сега в момента хапе пръсти и си казва: „Абе, какво стана?“ Естествено, те ще го обяснят по най-лесния начин, ще кажат: „И тези се оказаха маскари“. Не е това начинът. Маскари се оказват хората, които отказват да мислят трезво, отказват да слушат, отказват да слушат хората, които са казали истината, а слушат отново лъжците. Така че няма как да стоварим цялата отговорност на политиците, защото те излизат от народа. А народът е всеки един от нас персонално. Така че всеки нека да направи бърза профилактика, едно бързо хигиенизиране, което ще му помогне и в други аспекти на живота, убеден съм в това, понякога болезнено, но със сигурност бъдещето му ще бъде по-добро отколкото да продължава да повтаря едни и същи грешки и да задълбочава травмата си. Знаете ли, изборният процес по някакъв странен начин прилича на терапевтичния процес, който се развива деструктивно зле, в който пациентът тежко се съпротивлява на промяната, на лечението, и затъва все повече и повече в травмата, изтъква психологът.

25 години се занимавам с лъжа, измами, професионално – подчертавам, и за мен нямаше съмнение, че тези хора(екипа на Кирил Петков, б.р.) са абсолютни лъжци А това, че има хора, които искат да им вярват, искат – подчертавам дебело, искат да им вярват, защото отчаяно искат да им вярват, тъй като не искат да признаят собствените си грешки, е едно. Вижте, когато пак казвам, от една страна това е психологията на сития. От друга страна се появява сериозна външна подкрепа. Да не забравяме тези факти, които създават усещането за обем. Това е все едно в един скромен по възможности отбор да привлечете две много сериозни световни имена. Няма ли да настъпи еуфория, че нещата ще се случат и ние вече ще се подредим по-нагоре в класирането, защото непрекъснато бяхме по-назад в класирането, макар че и в 2020 година толкова вече и медиите се бяха абсолютно фалшифицирали, че започнаха да говорят като папагали нещо, което е истината – по „Евростат“ България като среден доход беше пред Румъния. Нали Румъния непрекъснато ни се даваше като пример, колко успешна, колко така. Да, защото там в крайна сметка взеха правилен курс и започнаха да правят поне по евроатлантическите си ангажименти правилните неща. И ги поздравявам, за което. За разлика от България, където се събраха вече на софрата двете големи сили и техните проксита у нас. Мисля, че г-жа Херо Мустафа няма да бъде посрещната с аплодисменти в САЩ, казва  Йорданов.

Според него в България има задкулисни кръгове, които искат да объркат евроатлантическата ориентация на  страната и да създадат едни случайни ситуативни мнозинства на базата на гнева, на базата на отвращението от това, което са направили. Подобна е била ситуацията и с идването на Симеон Сакскобургготски, но сега няма да се появи странен политически субект, ами ще почукат два, които са още по-странни и още по-алчни, и още по-безскрупулни, прогнозира психологът.

 Разбира се това са „Възраждане“ и проектът на другия „натовски генерал“, чието компулсивно поведение се харесва много на българския избирател, тоест, безизразно поведение, което те в момента четат като спокоен човек на фона на хиперактивността на нашия премиер. Всички тези неща създават фонови характеристики, които ще направят така, че може да имаме много по-тежки цивилизационни геополитически последствия, само заради честно казано, отново се връщам към литературата, мечтата на някои хора да пораснат. Ще го кажа така и повече няма да коментирам. Някои хора трябва да разберат, че може да попораснеш по друг начин – морално, интелектуално, културно.

Росен Йорданов дава своя версия и за изхода от сложната ситуация: Изходът, ако трябва да го кажем сега, изходът е много прост, но той си върви към логичния край. А всички тези мантри, приказки как щяло да има правителство на малцинството и всякакви други неща, просто ги забравете, не ги мислете! Не ги мислете. И единственото нещо, което мога да кажа на българските избиратели, е да си припомнят кой какво е говорил, да си върнат лентата назад – има интернет, да си върнат кой какви приказки е говорил, а да не гледат какви ще им ги говорят. Мисля, че е достатъчно добър съвет. Да си припомнят кой какво е говорил и второ, кой какво е свършил, кой какво е вършил. Това е най-правилният ориентир. Така че не гледайте, какво ви говорят на последната кампания, върнете я, видеата, върнете материалите в интернет и ще видите, кой какви ги е свършил, какви ги е говорил.

Според Йорданов

със сигурност ни чакат избори

Сигурно ще станем свидетели на изключителни прецеденти в нашата политическа практика, конституционна практика и т.н. Ние вече го имаме – министър-председател, който нарушава Конституцията преди да стане министър-председател, и т.н. Много нови неща се появиха, любопитни, в интересни времена живеем. Но аз няма да се учудя, ако… Онзи ден слушах проф. Киров, когото уважавам, да споделя, че няма всъщност срок за това кога да бъдат внесени оставките в парламента, за да бъдат гласувани, за което аз съм почти сигурен, че ще бъде един от възможните варианти, и то силно харесван, от настоящия ни премиер – да се възползва от това нещо, примерно да задържи тези оставки, макар че няма да е прецедент може би това, но ще ги задържи тези оставки няколко месеца. Не бих се учудил, честно казано, казва психологът, но акцентира, че това ще е агония, в която няма да няма да издържим много.

 И аз се боя от най-лошото, надявам се да не се случи, но истински вече, ако това се случи, смятам, че можем да се върнем още по-назад, в онези незабравими времена, когато парламентът беше атакуван. И тогава ще има не просто хвърляне на домати, ами извинявайте за поетичния финал – камъне и дървье. Извинявайте, ама за една година 100% да нарасне бензинът и да се правим, че нищо не се случва, е малко странно, добавя Йорданов.