Въпросът за иновациите е въпрос за нивото на нашата национална амбиция за бъдещето. Това каза президентът Румен Радев на Националната кръгла маса „Иновациите – възможности пред България“ в София, на която се обсъждат възможните цели и приоритети за страната ни в областта на иновациите, предаде БТА. 

По думите му това бъдеще все повече ще дели държавите на такива, които развиват иновации и високи технологии и задават световния, обществения дневен ред, и на държави, които ще консумират тези технологии и ще стоят в периферията на общественото развитие.

Сега, когато сме на прага на преформатиране на политическото пространство, трябва да се напомни на всички политици, които ще поемат отговорност за управлението на страната, че именно политиката по иновации трябва да бъде приоритет на всяко едно правителство, каза президентът.

Държавният глава заяви още, че постигането на една висока национална цел - да се отделим от дъното на Европа по стандарт и качество на живот, няма как да стане без да развием и поддържаме темп на икономическо развитие в челото на Европейския съюз. Това изисква развитие на конкурентоспособност, дълбока трансформация и преструктуриране на нашата икономика към икономика на знанието и икономика на високата добавена стойност, каза Радев и добави, че това няма как да се случи без прогресивна и устойчива политика по иновациите.

Президентът посочи, че е важен въпросът къде се намира страната ни в момента по отношение на иновациите, защо сме в това състояние, къде искаме да стигнем, с какви политики и инструменти да постигаме своите цели в иновациите. Според европейския индекс за иновации за 2021 г., който президентът цитира, сме на предпоследно място в Европа, в групата на държави, определени като скромни или плахи иноватори, само с един процент ръст за м.г., когато съседни държави като Сърбия, Гърция бележат осем процента ръст. България не може да постигне целта да се придвижи в групата на умерените иноватори. Страната ни не може години наред да постигне своята цел от 1,5 процента от брутния вътрешен продукт за научно-изследователска и развойна дейност, посочи Радев. Стои и въпросът доколко успяваме да интегрираме нашата наука, развойна дейност в големите перспективни европейски проекти по отношение на научно-приложна дейност, развитие на наука и иновации, отбеляза президентът.

Румен Радев посочи и редица успехи - български компании успяват да развиват и внедряват съвременни иновативни решения в своята дейност, има бурно развитие на информационните технологии, които се превръщат във важен сектор на икономиката ни, имаме компании с високотехнологични решения, както и ръст от 17 процента на научните публикации за миналата година. Най-големият убедителен пример, който ни дава увереност в бъдещето, е талантът на нашите млади хора, изтъкна президентът. Той отбеляза, че страната ни има огромен потенциал в иновациите и като пример даде откриването на института „ИНСАЙТ“, с който България дава заявка, че може да се превърне в източно европейски център за развитие на иновации. 

Румен Радев каза, че за да се развие този огромен потенциал в иновациите, е важна политиката по взаимодействие между наука, технологии и иновации. Трябва да развием нов модел за научно-изследователска и иновационна екосистема, да заложим параметрите и стимулите на това взаимодействие между наука, бизнес, образование и държавата, отбеляза президентът. Необходима ни е нова обща нормативна рамка за развитие на иновациите, каза още Радев. Той отбеляза също, че е важно е да имаме ясни правила и подкрепа за трансфера на технологии като основен за процеса за развитие на иновациите. Президентът даде пример със сключването на договор между министерството на икономиката и "Локхийд Мартин" за индустриално сътрудничество през 2019 г. заедно с договора за придобиване на нови изтребители. Какъв е резултатът днес, три години по-късно - заради междуинституционални проблеми и противоречия стана така, че Министерството на икономиката реално абдикира от този договор и в момента той се прехвърля в Министерството на отбраната, отбеляза Радев. По думите му въпросът е дали това е само въпрос на чисто отбранителните структури, или това може и трябва да бъде тема и на българската икономика, образование, наука, които да бъдат въвличани много по-дълбоко в процесите на индустриалното сътрудничество.

Важна е интеграцията на нашата наука, иновативна икономика и бизнес във водещите регионални и европейски иновативни проекти, каза още президентът Радев. Той добави, че въпросът е доколко ефективно използваме всички международни и европейски програми, фондове и инструменти, така че да заемем мястото, което ни се полага, да имаме обмен на знания, технологии и на практико-приложни изследвания.

Сред участниците във форума са министрите на отбраната и енергетиката в оставка Драгомир Заков и Александър Николов, представители на институции, научни и академични среди, български иновативни предприятия и стартъп организации.