Александър Андреев, Дойче Веле

Софиянци посрещат с цветя руски войски на Орлов мост. Не преди 78 години или през 78-а година на 19 век, а в днешно време. Такъв "радостен" сценарий нахвърля тези дни един български коментатор в предаване на обществената медия БНР. Междувременно руските войски влязоха не в България, а в Казахстан, но това не променя особено тъжната действителност. В тази тъжна действителност има още доста българи, които харесват настръхналите ракети на Владимир Путин.

Една зловеща мечта

Първо си казах, че оратори с предполагаеми психически увреждания могат, разбира се, да споделят възгледите си край естрадата в Борисовата градина, но не и в студиото на най-уважаваната българска медия. После се сетих, че често пъти става дума не само за затруднения в логичното мислене, но и за идеологическо заслепение. И за пари. А накрая си дадох сметка, че - напротив - смущаващият призив за войски на Руската федерация край Орлов мост трябва да достигне до колкото е възможно повече български уши. Та белким повече хора да разберат за какво мечтаят немалкото привърженици на Владимир Путин в България. На един, нека да припомним, бивш офицер от КГБ, който изобщо не крие симпатиите си към Сталин и готовността си с насилие да възстанови съветската империя.

Общата рамка е ясна. Днешните властници в Русия са на мнение, че в момента така нареченият "Запад" е слаб. ЕС няма нито визия, нито енергия, нито лидери, в САЩ президентът е възрастен и видимо уморен, а хората в развитите индустриални държави си харесват благоденствието и хич не искат да мислят за война - така виждат ситуацията стратезите в Кремъл. И донякъде са прави дори. Но от извода, до който те стигат като следваща крачка, на човек направо му настръхва косата. "Те не искат да воюват, а ние сме винаги готови за война и можем да ги изнудваме, докато не ни отстъпят без бой половин Европа" - това е сърцевината на сегашната руска политика, единодушни са многобройни наблюдатели, включително и в самата Русия.

Какво всъщност искат българите?

Но нека се върнем в България, която географски попада в тази "половин Европа", която е в сферата на руските геополитически интереси. Вековната караница между русофили и русофоби в тази една държава и до ден днешен си продължава в кръчмарския стил. Освободители, братя, православие, културни корени - припяват едните. Руски ботуш, ватенки, ушанки, блата и ГУЛАГ - отвръщат другите. Всеки един от тези аргументи има своето основание и своя контекст, но нека все пак преди всичко да обговорим най-важните въпроси:

Иска ли България да участва в скорошна война? И иска ли отново да попадне в руската сфера на влияние? Нима българите не взеха автономно и с мнозинство решението, че страната им принадлежи към другата, благоденстващата половина на Европа, а също така към ЕС и НАТО? И нали тъкмо това решение им донесе сигурност, многократно покачване на жизнения стандарт, свободата да пътуват, правото да се самоуправляват и самоопределят? Да приемат закони (добри или лоши) в собствения си парламент, а после евентуално и да ги спазват?

Изборът е между западното благосъстояние и руското самодържавие

Да, така нареченият "Запад" има много трески за дялане, а руската висока култура, руската наука и десетки милиони добросърдечни руснаци заслужават уважение и респект. Но изконното руско самодържавие (което сякаш е единствената форма за управление на империята), произволът и беззаконието, които царят в тази страна, а най-вече кръвожадните гримаси на сегашните управленци в Москва едва ли съвпадат с представата за един благополучен, мирен и модерен живот, организиран около такива ценности като демокрацията, човешките права и върховенството на закона. Съвсем простичко е. И въпрос на избор.