Доц. Момчил Дойчев

Декомунизация не означава "да се разстрелят комунистите и ченгетата", както посткомунистическата пропаганда тръбеше и продължава да тръби. Декомунизация и лустрация означават, всеки един от нас, живели в социализма, да се самоосъзнае като човек, като мислещо със собствената си глава човешко същество, а не чрез някаква партия и нейния водач. Да изчистим от себе си и утопията, и идеологията, и омразата, и латентното насилие и криминално изкушение, които се крият в дъното на всяко едно съзнание. Това означава

 да пречистим собствената личност

 Това е катарзис, който се получава само чрез жестока вътрешна борба, на която не всеки е способен.
Този катарзис не се случи, защото господстващата комунистическа психология не възникна на празно място, а имаше дълбоки корени. И не просто и само поради "турското робство". Левски и нашите възрожденци-революционери са се борели да изкарат роба от душата на българина, да събудят в него духа на свободата. А това се оказа много, много, много трудна, почти невъзможна задача. Затова и онова завещано ни от Левски 
"Народе????"

Затова и сегашните ни "патриоти" си искат робството, легитимират се и искат власт заради "турското робство" без изобщо да осъзнават, че са роби, но на други господари.
Този катарзис у нас не се случи и защото комунистическите главатари, станали за една нощ "социалисти", 

не се покаяха за престъпленията

 на своята партия и своите собствени грешки пред тези, които им вярваха, а предпочетоха да използват човешката глупост само и единствено за да останат на власт. Те и до ден днешен, сменили може би партии и вери, продължат без комунизъм да карат по комунистически, т.е. да живеят мръснишки, както живяха мръснишки и при комунизма. А в същото време продължават да залъгват повярвалите в тях, че "комунизъм не е имало", защото той още не е осъществен, но е "светлото бъдеще" и пр. идиотизми, с които замъгляват съзнанието на немислещата маса.
А за да се случи този катарзис, какъвто се случи след краха на тоталитарния близнак на комунизма -националсоциализма бе необходим Трибунал. И Трибунал не просто юридически, не за да осъди едни или други номенклатурни партийци и безпартийни за националната катастрофа, за разграбването на собствеността, за фалита и плячкосването на държавата, не дори за масовия терор, за концлагерите и масовите убийства - Да и това, впрочем, трябваше да стане! - но Трибунал граждански, който да разкрие престъпната същност на комунистическата идеология. Да разкрие, че 

чрез насилие хората няма да станат щастливи

 Че те няма да се освободят, като им отнеме всичко свято - от собствеността до свободата и вярата. Да разкрие, че тази идеология не е за освобождение на човека, а за неговото тотално поробване, че това е идеология не за премахване на експлоатацията на човек от човек, а за установяване на световно олигархично господство.
Такъв Трибунал все още ни е нужен. Такъв Трибунал трябва да предизвика необходимия катарзис. За този катарзис, колкото и да е парадоксално ще спомогне и катарзисът на Коронавируса. И може би точно това медицинско изпитание ще доведе не само до медицинско, но и до политическо изцеление.