След пореден служебен кабинет на Радев отпадането на България от демократичен свят може да се окажат необратим

Огнян Минчев

Време е тази част от българските демократични движения, които участваха в политическата промяна през последните две години, припознавайки лидерството на Румен Радев, да си дадат сметка на какви обществени и политически сили са отворили пътя към държавната власт. 

Когато през 2016 г. предупреждавахме Бойко Борисов да издигне стойностен кандидат за президент, способен да спечели състезанието, той с раздразнение отмахваше ръка да прогони "конските мухи", които му досаждат. Дали Путин го уплаши - и наложи предварително възможния печеливш в президентската надпревара, или самия ББ пожела да рискува и да постави в президентския стол възможно най-послушен представител на ГЕРБ - нека кажат запознатите инсайдъри... Важен е резултатът - още с първите си публични изяви като президент Радев показа, че е по-загрижен от международните санкции срещу Русия, отколкото за българския национален интерес.

Когато през 2020 г. предупреждавахме нашите приятели на протеста да не отварят пътя на Румен Радев към властта, те ни отвръщаха - "Е, какво толкова ще направи Радев с едно служебно правителство..." Ето какво направи - с две служебни правителства и с практическия си контрол върху съществени сектори на изпълнителната власт в страната през последната година. Днес екипът на Радев протяга ръка към нови сектори на политическото управление в България. Неговият служебен премиер Янев прави партия, с която

 ще защитава "българския неутралитет"

 Радев не се смущава да изразява и да настоява за реализация на своята визия за България в условията на арогантна руска агресия срещу съседна Украйна. Радев иска една примирена, "неутрална", снишена България, в която всяко заемане на позиция или поемане на държавна и гражданска отговорност срещу агресията може да се квалифицира като "милитаризъм". Не зная дали си давате сметка колко опасно е това за бъдещето на България.

Управлява ни правителство със сложна конфигурация от четири партии, в което представителите на кремълския режим имат де факто власт за вето. Партийната ни система е фрагментирана и политическият диалог между значими политически сили е прекъснат вследствие на политическия конфликт от последните две години. В този кратък пост аз няма да взимам отношение към въпроса кой е виновен и кой - не за това състояние на нещата. Бих искал само да изразя мнение, че по значими проблеми на националния интерес национално отговорните политически сили не бива и 

не могат да се делят на управляващи и опозиция

 В противен случай ни очаква скорошна политическа криза и ... служебно правителство - поредно - на гореспоменатия "миролюбец". 
Чувствайте се предупредени - след подобен, трети поред служебен кабинет в рамките на една година, процесите на отпадане на България от цивилизования и демократичен свят могат да се окажат необратими!