Създаването и характерът на Охридската архиепископия са били в центъра на дискусиите в Смесената българо-македонска историческа комисия на последното двудневно заседание, което приключи днес, съобщи БГНЕС.

Участниците в Комисията са провели продължителни дискусии относно българските препоръки по отношение на учебниците по история за средно отделение, в които се разглежда средновековния период.

„Темата, върху която се фокусирахме, е препоръка за техния урок за създаването и характера на Охридската архиепископия. Бяха разменени много аргументи и предложения, но за пореден път не беше намерено съгласие и общ език. Дискусиите продължават“, заяви пред БГНЕС доц. Наум Кайчев, заместник-съпредседател на Комисията.

Българският учен подчерта, че ние се придържаме към автентичните документи и исторически свидетелства „така, както е фиксирано в Договора за приятелство и добросъседство и така, както повелява нашата чест на историци“.

В случая по отношение на създаването на Охридската архиепископия такива първостепенни документи са грамотите на император Василий II Българоубиец, които много ясно показват характера на тази институция.

„Тези документи очертават не само характера, но и приемствеността, която е съществувала между Охридската архиепископия и църквата на Първото българско царство при царете Петър и Самуил. В този дух са и нашите аргументи, които изваждаме и по които в голямата си част не срещаме разбиране и приемане от колегите от РСМ“, заяви доц. Наум Кайчев.

Следващата среща ще бъде в средата на октомври в София.