Вече втори месец протестите в големите градове на страната са централното събитие, което вълнува българската общественост. Макар че не са особено масови, протестите получават широко одобрение. В началото гражданското недоволство предизвикваше спонтанна реакция на симпатия и подкрепа от общественото мнение, но постепенното му политизиране води до известна ерозия и колебания в отношението към него. Това сочи проучване проведено от СОВА ХАРИС по поръчка на вестник "Труд".

Първоначално над 60% от пълнолетните граждани напълно са подкрепяли протестиращите. Сега безусловната подкрепа е слязла до 48%, като още около 25% симпатизират, но с известни условности.

Когато става дума за радикализиране на действията и проявата на гражданско неподчинение, по-голямата част от хората вече се отнасят с неодобрение - 46% срещу 38% одобряващи.

Очевидно протестиращите трябва да намерят точната мяра, ако искат да останат във фокуса на общественото внимание. В противен случай рискуват сами да се компрометират.

Идеите, които премиерът извади на показ чрез предложението си за свикване на Велико Народно Събрание, изместиха центъра на публичния дебат. По същество предложението му съдържа неща, които отдавна витаят в публичното пространство, но поради несъгласията на едно или друго политическо лоби, не намираха развитие до краен резултат, коментират от агенцията.

Тезата, че главният прокурор трябва да бъде задължен да се отчита пред Парламента на всеки 6 месеца, се подкрепя от 84% от хората. Мандатът на главния прокурор и на председателите на върховните съдилища трябва да се намали от 7 на 5 години според 81%. Предложението броят на депутатите в НС да бъде намален от 240 на 120 се подкрепя от 78%. 68% са съгласни, че съставът на ВНС трябва да се редуцира от 400 на 200 души. Съгласни, че трябва да се въведе задължително машинно гласуване, са 65%. Дистанционно гласуване по Интернет и по пощата трябва да се въведе според 62%. Делът на избраните от професионалната квота във ВСС трябва да е по-голям от този на избраните по политически признак, според 60%. Съгласните, че ВСС трябва да се раздели на два независими органа - на съдиите и прокурорите, са 48%, като 45% са заявили, че не могат да преценят. Явно тази материя се възприема от масовия гражданин като тясно специализирана.

От пръв поглед се отхвърля единствено идеята президентът да се избира от Парламента, а не чрез пряко гласуване - 17% са "за", докато 66% са "против".

От идеите, които ВМРО лансира, колебания има само за задължителната наборна военна служба - 41% одобрение срещу 44% неодобрение. Одобрението на въвеждането на задължително военно обучение е 62%, на въвеждането на образователен ценз за гласуване - 61%.

Идеята следващите парламентарни избори да бъдат за ВНС, макар и първоначално издигната от протеста, не се възприема еднозначно. 32,5% са "за", докато 35% са против". Предпочитаната теза е, че е достатъчно да се направят поправки в действащата Конституция. Така смятат 43% от хората; 17% са на мнение, че трябва си остане действащата Конституция без промени, а 18% са считащите, че е необходимо да се приеме нова Конституция.

Тези, които смятат, че основната цел на предложението на Бойко Борисов е поставянето на важните проблеми в страната за дискусия, са 22%. Това означава, че поддръжката на премиера консолидира симпатизантите на ГЕРБ и партниращите й партии. За 61% основната цел е печелене на време и оцеляване във властта.

Нещо повече, засега протестиращите продължават да удържат тезата, че първо управляващите трябва да подадат оставка, а после да се мисли какво да се прави - 50% от гражданите в страната са съгласни с това. Несъгласие с тази теза изразяват 31%. Който и да дойде на власт, ще се справя по-добре според 48%. Несъгласие с това твърдение заявяват 29%.

За редовни избори през март 2021 г., организирани от действащото правителство, са 35,5% от избирателите. За предсрочни избори, организирани от служебно правителство, са 47%.

ГЕРБ продължава да е първа политическа сила с 17,8%, но според нашите изследвания губи 3,5% от началото на юли. При коалиционния партньор в управлението ВМРО и обикновено подкрепящата мнозинството в парламента ВОЛЯ също има известно понижение. Съответно декларираната подкрепа за БСП е 15,7%, което е нарастване с 3,5%. Най-голям е прогресът при "Има такъв народ" - с 4,9% спрямо юли. Това прави партията на известните шоумени трета политическа сила с 10,1% подкрепа. ДПС също разширява своето присъствие до 5,9%. От опит знаем, че на реални избори Движението винаги получава повече от декларирания в изследванията вот. "Демократична България" може да разчита на вота на 4,5% от избирателите, което удвоява политическата й тежест. "Изправи се.БГ" получава 2,9%, което е с 1,5% повече от подкрепата й през юли. Резултатите на Обединените патриоти (ОП) и "Изправи се.БГ", преизчислени спрямо тези, които биха гласували, са малко над бариерата от 4% за влизане в следващия парламент. И двете формации обаче имат допълнителни възможности, за да осигурят своето присъствие в следващото НС. Според нашите данни, евентуална коалиция на ВМРО и ВОЛЯ би могла да получи 5% от всички избиратели. "Изправи се.БГ" заедно с АБВ и "Движение 21" биха могли да разчитат на 4,6%, което е значително над прага за преминаване на бариерата.

Ако до следващите парламентарни избори не настъпят съществени изменения, с голяма вероятност можем да предположим, че в следващото НС ще присъстват 7 политически субекта. Някои от тях са съставени от сложни коалиции. Това предполага изключителна раздробеност, при която съставянето на парламентарно мнозинство ще бъде задача с повишена трудност. Излъчването на консенсусно реформаторско мнозинство, което да направи радикални реформи в структурата на управлението на страната, явно ще трябва да се отложи за неопределено бъдеще.

По показателя "доверие" новата партия "Има такъв народ" стои най-добре от всичките си опоненти с показател 22,5%. Това се дължи на факта, че тази формация привлича симпатизанти от целия политически спектър.

При БСП има значително нарастване на доверието почти до 20%, като при това положение са изпреварили дори ГЕРБ, макар и с по-малко от процент. Изглежда, социалистите са на път да преодолеят кризата на доверие, в която бяха изпаднали в началото на епидемията от КОВИД-19.

Доверието към ГЕРБ се е свило до дела на гласуващите за тази партия - 18,8%. Същевременно обаче регистрираме мобилизация на твърдото ядро симпатизанти на управляващата партия.

Значителен прогрес при разширяване на атмосферата регистрираме при "Изправи се.БГ" - 12,5% и при Демократична България - 9,9%.

Доверие, което представлява потенциал за увеличаване на електоралната тежест, има още при ВМРО (9,5%), ДПС (7,7%), НФСБ (7,5%), ВОЛЯ (5,9%) и АБВ (5,4%).

Динамика има и в отношението към водещите политически фигури у нас. Президентът Румен Радев в ролята си на критик на статуквото преодоля кризата на доверието към него в началото на епидемията и вече се доближава до обичайния рейтинг за държавен глава. С 48% доверие той измества от първата позиция председателя на Националния оперативен щаб Венцислав Мутафчийски, който е с 37%. Слави Трифонов вече е на трета позиция с 31% доверие. Персоналните атаки към премиера явно дават отражение и при него наблюдаваме значителен спад до ниво на доверие от 20%, което е съотносимо с дела на симпатизантите на ГЕРБ. Същевременно регистрираме повишаване на доверието към други водещи фигури в управляващата партия като Йорданка Фандъкова (26,4%), Томислав Дончев (20,5%), Цвета Караянчева (13,1%), Деница Сачева (12,2%). Значително повишение по този показател има при Мая Мановлова (24,6%), което показва, че присъствието й в общественото пространство е придобило по-голяма тежест. Сравнително висока степен на доверие получават и двамата основни конкуренти за председателския пост на левицата: Корнелия Нинова (16,9%) и Кирил Добрев (11,8%). И двамата обаче са под нивото на одобрение на организацията, която представляват. Значително е подобрил своя публичен образ Христо Иванов, който по този показател от място в дъното на таблицата достига до място сред първите 10 с 16,9% доверие. Рейтинг, който надвишава този на представляваната от тях организация, имат още Красимир Каракачанов (13,0%), Веселин Марешки (9,7%), Валери Симеонов (9,1%), Мустафа Карадайъ (7,9%), Румен Христов (8,0%).