Кънчо Кожухаров

Скъсват се тези дни разни хора да се възмущават, че не сме били тъпана, загдето сме доставяли оръжие и гориво на Украйна, а сме го направили скришом, и че не сме ги подарили, а са ни ги платили. Ако не ме лъже паметта, в първите седмици на агресията на Русия всички те мълчаха и се ослушваха, за да разберат откъде ще подухне вятърът

Може би било по-добре да бе станало точно така, както сега казват критиците. Може би, ала със заместник-премиер като Корнелия Нинова това определено не беше възможно. Така че нека специалистите по омазване с кал да престанат с препоръките непрекъснато да си правим морално харакири. Нека най-после веднъж се зарадваме, че някой (в случая Кирил Петков) е свършил нещо, от което останалите българи

да не се срамуваме 

Цялата история ми напомня за реакцията на един столичен вестник преди 16 години. Седмици наред журналистите от редакцията ни внушаваха, че за нас няма място в Евросъюза и че не ще ни приемат, а когато накрая това стана, на следващия ден вместо целият вестник да бъде посветен на това голямо събитие, в него излезе само една кратка бележка. И целта ѝ не бе да поздрави своите читатели, а да убие в зародиш всякаква радост. Смисълът ѝ бе нещо като "Хайде стига сме празнували, дайте да си оправим бакиите". Онзи мегаломан, посредствен писач, явочник и човек на ДС, дето беше главен редактор на вестника по онова време –  г-н Непомнякойси – се бе постарал да окаля и тази перспектива на българите. А тогава тя беше едва ли не единствената.

Та ако някой днес иска да се омаже добре, да отиде на калните бани в Поморие. Повечето българи предпочитаме лицата ни да са чисти.