Вчера местният парламент в Пловдив взе решение т. Нар. „бетонен“ мост, който свързва най-големия квартал в Пловдив, заселеният с бежанци от Македония и Беломорието  Кичук Париж да носи името на революционера Тодор Александров. Съоръжението в момента е в процес на реконструкция и трябва да бъде готово до края на годината.
Формално погледнато решението на общинарите изглежда относително монолитно 41 гласа „за“, нито един против и само 4 в лицето на съветниците от БСП се въздържаха. Реално обаче  това не стана лесно и точката от дневния ред се превърна в най-дискутираната – повече от половин час.

Предложението моста да носи името на забравения български герой беше внесено от групата на общински съветници на сдружение „Браво, Пловдив“. Идеята е на председателя на сдружението Веселин Костов и на адв. Станислав Станев. След като беше обявено на страницата на община Пловдив и престоя там предвидения срок, то беше внесено за обсъждане в заседанието на общинския съвет на 12.09.2024.

Преди заседанието всички общински съветници и кметът на града получиха като подарък портрет на Тодор Александров. 

Дискусията по точката не мина лесно. Първоначално беше гласувано да бъде дадена думата на един от авторите на идеята адв. Станислав Станев, който да я обоснове. Сред общинските съветници, които взеха думата след това се очерта ясно разделение по въпроса. Най-категоричен беше Слави Василев. Независимо че голяма част от политическата му кариера е свързана с ВМРО, той заяви скептичност към идеята, защото Тодор Александров не бил свързан с Пловдив, както и че се получава фетишизиране на личността му. Бившият кмет на града Славчо Атанасов, който също е свързван с ВМРО, взе думата и обяви, че е смаян как е възможно идеята да бъде почетен един толкова велик българин да е повод за разделение. Атанасов призова за почивка и ако идеята не може да събере мнозинство, въобще да не се гласува, защото ще бъде срам общинските съветници да не бъдат обединени в почитта си към героя.
След почивката гласуването показа категоричен резултат, като дори хората, които видимо не подкрепяха идеята, гласуваха „за“.