"10 януари 1997 година е ярък, но нехубав спомен. Бяхме свидетели на противопоставянето на българи срещу българи. Имаше напрежение. Беше много неприятно... Но всички тези ексцесии катализираха пътя на България в един момент", коментира пред БНР Стефан Софиянски, тогава кмет на София, по повод 26 години от щурма на Народното събрание. 

По думите му тогава много хора са излезли на улицата не политически, а екзистенциално, за да се борят за по-добър живот, докато сега - с постигнат стандарт и като част от Европейския съюз, противопоставянето е личностно. 

"Политическият елит не е на нивото на нацията ни. Нацията ни има потенциал, българите сме работливи, способни, но излъчихме един парламент, който е под достойнството на нацията. Малко сериозни хора търсят идеология в политиката. Политиката е идеология. Тогава имахме ясна борба - частна собственост, свобода на словото и печата, на ефира. Тогава стъпка по отстъпка постигнахме тези неща. Сега се загуби идеологията в политиката. Можем да имаме само един стремеж, а той е простичък - българинът днес да живее по-добре от вчера и утре да живее по-добре от днес". 

Софиянски допълни, че най-логично е третият мандат да отиде при "Български възход", но с условието - без квотен принцип: 

"Никакви мои, твои, чужди министри. Трябва да има екипност в управлението и хората, които да се ангажират, да имат хубава биография в отрасъла, за който ще отговорят. Така ще се персонифицира отговорността много повече. И ще може да се мисли не за коалиционно, а за правителство на малцинството... Имам чувството, че откакто станахме член на ЕС, нямаме сериозно работещо правителство, сериозно работещ министър-председател. Присъствието във властта не е работа, а много работа. Постигнахме една голяма цел, след това заспахме". 

Според него не е редно сега - по времето на този икономически спад, да се въвежда еврото, тъй като икономиката и обикновеният човек ще получат тежък удар заради липсата на инерция. 

"Ако това стане сега, единственият печеливш ще е банковата система".