Д-р Любомир Канов

Степента на наглост и самозабравяне на такива, като Пеевски и, разбира се самият той, е толкова общоприета от българското общество и неговите държавни “институции”, че публичните му заявления се приемат и тиражират в медиите безкритично и дори с доза респект към неговите “права” на отричане на очевидното. А очевидното е показано в данните по закона Магнитски и във файловете Пандора. Степента обаче на робско безразличие към беззаконието у населението или да кажем популацията на България, е трудна за преглъщане. Поне от онези, които не са загубили всякаква сетивност към наглостта, продължаваща десетилетия. Като дребна каденца към тялото на това физично и нравствено уродливо дете на българската “демокрация” рамото му е украсено с кресливата птица вестител на неговият политически възход Мая Манолова. Тя го бе предложила за шеф на ДАНС и впрочем, с грачещият си птичи глас всекидневно проповядва лъжи от екраните на телевизора в “името на народа”. Което е другото лице на същата форма на наглост, макар и неназована и неразпозната като такава. 

Какво да каже човек?

Освен, че изглежда нашият народ наистина е загубил способността си да се възмущава от наглостта и не вярва, че тя може да бъде спряна или че може да бъде защитен от смислена правна система, основана на законност. Загубил е своята енергия да се съпротивлява и да различава фейковете. Загубил е своята нравствена имунна система и е приел да участва в публичното морално надлъгване, назовано политика, гласуване, парламент и прочие. 
Което е наистина тъжно.