„Нито в кампанията, нито след това можем да видим някакъв ясно артикулиран голям социален интерес на определени различни социални групи, който да бъде поставен в основата на това, което наричаме политически разговор. Защото политическият разговор е разговор за това как различните хора, различните социални групи да живеят заедно в обществото, не за това какво ще ти дам на теб и ти какво ще ми дадеш на мен, за да направим правителство. Това не е политически разговор и когато липсва този политически разговор, когато политическото като такова не е в основата на политическата дейност и дейността на политиците, тогава няма как да очакваме да се получи смислено представителство и от там и желана стабилност. Няма политика, политиката липсва“, каза за БНР политологът Страхил Делийски, който преподава в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Той прогнозира, че на предстоящите  парламентарни избори ще гласуват още по-малко хора, защото още повече хора се чувстват непредставени:
„Ако има нещо успокоително в цялата ситуация, то е, че това не е функция или резултат от някаква културологична особеност или демократична изостаналост", допълни Делийски.

По думите му нашето общество, както повечето общества се намираме в органична криза, при която доминиращите елити не могат да произведат убедителен разказ за смисъла от своето съществуване.

„Имаме свръхпредставени икономически малцинства в официалната политика и една огромна маса непредставено икономическо мнозинство, което сякаш търси своите интереси извън официалната политика по площадите и улиците. Имаме състояние, в което политическата система не може да регулира социалните конфликти. Имаме абсолютна невъзможност дори в рамките на доминиращите икономически и политически елити да се получи консенсус, което е много характерно за органичните кризи“.

Във връзка с предположенията, че някои от служебните министри  ще създадат политическа формация Делийски коментира:

„Нека да видим каква икономическа и финансова програма ще предложат  и тогава ще можем да кажем. Битката между новото и старото е в основата на  тази органична криза и много често ние виждаме и тепърва ще виждаме нови, които за една година ще станат стари, ще дойдат други нови. Моите очаквания са, че един такъв проект няма да заяви някакви твърде характерни политически позиции с оглед на интересите на голямото икономическо мнозинство в България. Не е такъв профила на водещите фигури и не мисля, че все още обществото ни е готово за такъв тип политическа мобилизация. Трябва да минем през поредица от различни оферти тип Слави Трифонов, тип служебните министри, за да стигнем до истинската политика, защото  другата характерна особеност на тези органични кризи е, че те функционират в една деполитизирана среда. Трябва още малко да се политизираме“.