„Николай Василев, експерти, концесии, приватизации, космос! Холограмоподобен лидер предлага "програма", наподобяваща ученическо есе на тема "Какъв ще стана, като порасна". Работливите експерти ще се ползват с политическата подкрепа на една партия, за която са гласували 1/10 от избирателите. Вярно е, че след Борисов всичко може да изглежда смислено и приемливо, но този сценарий сякаш е правен в голямото междучасие. Но за отбиване на номера става“, коментира пред БНР политологът  Страхил Делийски..

„Можем много акценти да си изберем. Господин Трифонов е добър шоумен. Не бива да търсим политическа логика в това, което се случва, защото г-н Трифонов не е политик, а шоумен. Той е свикнал да не се отчита, да не диалогизира, да чете от аутокю и да развеселява. Но и да предизвиква възмущение у публиката спрямо лошите политици, безобразното управление и т.н., и той продължава да прави същото нещо сега, макар и с променлив успех.  Но в офертата на Трифонов няма политика. Вместо това има някакви експерти, които ще менажират някакви неща – ще приватизират банки, ще продават непостроени магистрали. Сякаш този „суверен“ е единен и няма различни социални групи, които искат различни неща. И това се случи през един написан на аутокю автореферат, пуснат в социалните мрежи“, продължи той коментара си.

„Политикът от плът и кръв ясно знае какви ценности защитава и казва, да речем: „Зад мен стои средната класа, която има нужда от конкретни неща, аз защитавам нейния интерес и в рамките на демократичното състезания отивам да поставя техния интерес на дневен ред. А ние имаме някакви уж от кръв и плът хора, които не говорят на езика на различните социални интереси, както и на езика на публичната политика като инструмент за защита на различните социални групи. А говорят на някаква политическа Java (език в програмирането – бел.ред.), която си разбират само те, а ние виждаме някакви неразбираеми символи, които накрая интерпретираме като – всички са едни и същи. Защото имаме едни пластмасови представители на политическите партии, холограми, които без диалог, спор, дискусия се опитват да наложат някакви техни решения. Но изкуството на политиката е в компромисите и диалога, които липсват днес. А не една холограма да излезе и да ти каже – концесии, приватизации и няколко детски градини... Това наистина звучи като антиутопия от края на миналия век. Затова не можем да живеем в общо политическо общество", каза Делийски.

"Според мен обяснението на случващото се не е в задкулисието, а в това, че всеки човек се преживява през моментите, когато е бил силен. Много мъже остават в казармата на мисловно равнище, много жени остават в моминския си период. Трифонов беше силен в края на миналия век и сякаш е останал там, в тези времена. Този тип популистки образи на мачо, на силния мъж, който ни се кара от телевизора, функционират различно в различните културни контексти по света. Да, нашите са по-банкянски, по-учиндолски, но смисълът от този тип образи и популистки конструкции е да форматират политическия конфликт по вертикалата – между онези горе, които са неморални, крадливи и онези долу, които сме всички ние. Когато се форматира така един конфликт, не остава място за никакви реални политически сблъсъци, които да решат проблема на разделеното общество, в което живеем", смята той.