Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний оглави празничните богослужения за Рождество Христово в Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" в столицата, съобщи БГНЕС.

Най-младият владика – митрополит Антоний, застана начело на празничната служба на Бъдни вечер, замествайки Българския патриарх Неофит, който се лекува във Военномедицинска академия.

Много миряни присъстваха на богослужението за Бъдни вечер. Сред тях беше и премиерът акад. Николай Денков, придружаван от съпругата си. Други представители на кабинета нямаше. Президентът също не дойде.

По-късно беше прочетено рождественско послание Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит направи рождественско послание. В него се казва:

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

За великия празник на Рождеството на нашия Спасител е казано и може да се каже много. Над дивното тайнство на Боговъплъщението са разсъждавали най-големите отци и учители на Църквата, а и едва ли на света има християнин, който да не се е замислял в себе си над онова, което празнуваме в деня на Рождество Христово. Ако обаче се опитаме да предадем най-дълбокия смисъл, съдържанието на този празник с най-малко думи, то те ще са, че това е тържеството на Божията любов. На онази себежертвена и непостижима за човешкия ум любов, с която „Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него... да има живот вечен" (Йоан. 3:16).

Тази любов Бог ни показа и ни призова към нея, когато в смирения Витлеем Той се роди като човек, за да живее с нас и да ни освободи от игото на греха, смъртта и тлението, да върне нашето изгубено богосинόвство, като ни направи участници в Неговата победа, която беше властна победа и тържество на живота. Тази неизмерима божествена любов и съпреживяваме в деня на Рождество Христово, когато духовно се присъединяваме към ликуването на ангелското войнство, на витлеемските пастири и на цялото творение, и заедно със светите небожители възпяваме чудото на богочовечеството:

Слава във висините Богу, и на земята мир,

между човеците благоволение! (Лука. 2:14)

Тази любов на Бога към човешкия род, която се е изявила във Въплъщението, за да достигне своята кулминация в страданията и кръстната Му смърт, е и остава първото и най-главно съдържание на Божия завет към нас и на нашата православна вяра, и затова всеки опит тя да бъде подменена с нещо друго, представлява изопачаване на християнството в самата му основа. В любовта, като в средоточие, се съдържа всичко, което ни е завещано от Христа Спасителя, Който недвусмислено назовава двуединната Божия заповед, върху която „се крепи целият закон и пророците" и която заповед гласи: „Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум...: възлюби ближния си като себе си" (Мат. 22:37-40).

Единородният Син Божи – Господ наш Иисус Христос – се роди и стана човек само благодарение на любовта. Невидимо за нашите телесни очи, но видимо за духовното ни зрение, Той се ражда и в сърцата на онези, които са Негови, които вярват в Него и живеят съгласно с тази вяра. А живеят съгласно с вярата само имащите Неговата любов, и за нас това е единственият истински важен закон и правило, от което няма изключения. „Който каже: „любя Бога", а мрази брата си, лъжец е; защото, който не люби брата си, когото е видял, как може да люби Бога, Когото не е видял?" (1 Йоан. 4:20).

За същото свидетелства и Апостолът на народите, който завършва своя дивен Химн на любовта с категоричното настояване, че „сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта" (1 Кор. 13:13).

Любовта е силата, която проводи Бога от Небесата на земята. Тя е, която единствена може и да въздигне човека от земята към Небесата. Да го освободи от жестокия закон на греха и смъртта, да го избави от „долината на смъртната сянка" (Пс. 22:4) и да го направи небесен жител, достигнал висшето предназначение, с което е бил сътворен: по образа на Бога, за да може Нему и да се уподоби. Да му помогне да изостави земното и преходното, заради онова, що е небесно и вечно, и да заживее завинаги в онзи свой „дом на небесата", в онова свое „жилище неръкотворно, вечно", което „имаме от Бога" (2 Кор. 5:1).

Нека се поучим от Раждащия се днес заради нас и нашето спасение Бого-младенец, да не скъпим любовта си към Него и към онези, с които Той ни среща постоянно в нашия живот, и в чиито лица ни съветва да се научим да виждаме Самия Него (срв. Мат. 25:31-40). Няма християнство без любов и няма любов към Бога, която да не върви ръка за ръка с любовта ни към човека до нас, към конкретния нуждаещ се от нас човек, който е образ на Христа и възможност за всекиго да подражава на Христа в Неговата божествена любов към всички нас: праведни и неправедни, заслужили или незаслужили Неговата любов.

Това ни казва Сам Господ Иисус Христос, така е звучал винаги и автентичният глас на Църквата, към това сме и призвани: да въплъщаваме в живота си божествената любов, да свидетелстваме със слово и дело за „любовта Божия", която „се изля в нашите сърца чрез дадения нам Дух Светий" (Рим. 5:5), и никога да не забравяме наставлението на апостола, който ясно казва: „Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, – щом любов нямам, нищо не съм" (1 Кор. 13:2).

Нека молим Раждащия се днес Богомладенец за дара на любовта, с която Той пръв ни възлюби. За мир и благоволение между човеците по целия наш свят, разтърсван днес от нови конфликти и братоубийствени войни, които всеки ден отнемат или променят до неузнаваемост живота на стотици и хиляди невинни жертви – жертви на отсъствието на тази именно любов, на която ни научи Сам Господ и която Той иска да вижда в сърцето и в душата на всеки човек.

Всесърдечно поздравяваме и приветстваме с празника на Рождението на Спасителя всички чеда на светата ни Църква, в пределите на Родината и далеч от нея, като на всички благопожелаваме мир, радост и всяко добро от Господа!

Божият мир, Неговата всеопрощаваща любов и Неговата велика милост да бъдат с всички нас!

Честито Рождество Христово!