Пламен Стоянов

През последните няколко месеца, светът единодушно обяви война на един нов и невидим враг – „Ковид-19“. Спокойно може да се твърди, че всеки един човек по света е засегнат от този вирус, който предизвика значителна паника и страх по цялото земно кълбо. И докато България също е насочила фокуса си към пандемията, наближава годишнината от едно историческо събитие, което промени развитието на страната ни. Събитие, което много подобно на „Ковид-19“ е резултат от дейността на 

прикрит враг, сеейки зад себе си смърт, чувство за паника и несигурност,

 все още тлеещи и до днес.

Преди деветдесет и пет години, на 16 април, в църквата „Света Неделя“, от група крайнолеви дейци на Военната организация на Българската комунистическа партия е осъществен най-големият терористичен акт в историята на България. Организаторите успяват тайно да проникнат в църквата за поставянето на експлозиви, реализирайки фанатичния си план в момент, когато българите прекланят глава пред тялото на генерал Константин Георгиев, убит на 14 април от други дейци на комунизма. Този терористичен акт доведе до смъртта на повече от 200 души, като ранените са няколко стотин. За никой не е тайна, че организаторите на това кръвопролитие са финансирани и въоръжени от Съветския съюз.  

От самото начало на отношенията между България и Русия, нашата страна е жертва на множество атаки, които подкопават идентичността ни и 

разяждат социалната тъкан на нацията ни, 

много подобно  на вируса, който се храни с клетките на своя гостоприемник. Бавно, тайно и ефективно, така че да не сигнализира жертвите си и да не бъдат разкрити действителните цели.
Атентатът в църквата „Света Неделя“ е само един от примерите, разкриващи по какъв начин Русия се опитва да определя насоките на развитие на България. 

През последните шест месеца станаха известни за обществото поредица от неоспорими доказателства, че Русия все още краде тайните ни, които в последствие са използвани за минипулация на бизнеса, образователната система, църквата и политическия елит, с крайна цел нарастване на глобалната й мощ, но за наша сметка. Въпреки, че използваните методи за постигане на тези задачи не са толкова видими и крайни, колкото терористичната атака в „Света Неделя“, последствията са не по-малко пагубни.
Подобно руско въздействие генерира условия за корупция, в резултат на която намаляват собствените ни възможности и потенциал, както и тези на нашите деца. Русия целево подкрепи създаването на тази система още през 1878 г. и оттогава се стреми да я направлява под една или друга форма.

С наближаването на годишнината от атаката в църквата „Света Неделя“, следва наистина да се замислим невинната кръв както на загиналите по време на този терористичен акт, така и в резултат на комунистическия „експеримент“. Нека всеки един от нас си зададе въпроса – е ли саможертвата на сънародниците ни напразна? Дали тези мъже, жени и деца са загубили живота си, за да остане България кукла на конци в ръцете на Русия? Какво биха казали, ако можеха да говорят днес? Какво биха направили, ако бяха те на нашето място в този момент?
Задавайки си тези въпроси, нужно е константно да изискване от държавното ни ръководство 

да останат скъсани Съветските окови

 По тозин начин може да бъде постигната мечтата за това каква искаме да бъде България – свободна от чуждо влияние и корупция. Страна, разполагаща обективно с възможността да взема решения, основани на интереса на българите, а не на различни политически кръгове и на тези, обвързани с Русия и вкоренената й корупция.