Георги Георгиев, председател на Столичния общински съвет

Публикуването на Годишния доклад на Държавния департамент на САЩ за опазване на човешките права в България съвпадна с посещението ми във Вашингтон. Тук съм по покана именно на Държавния департамент за участие в програма за млади лидери в различни сектори на обществената дейност от цял свят. За впечатленията ми от обученията ще разказвам в следващите дни. 
Горд съм, че в доклада си Държавният департамент на САЩ изрично отбелязва усилията на Столична община за създаването на първата в страната общинска Правна клиника за жени и деца - пострадали от домашно насилие, както и че разкрихме ново защитено жилище. Доколкото ми е известно, за първи път проекти на Столичния общински съвет се обсъждат в документ на толкова високо ниво и то с две добри наши решения. 
До тук добре, но нямаше как да не се впечатля от написаното в частта "Произволни арести". Сега целият свят вижда написано "черно на бяло" как в 21 век лидерът на най-голямата партия в родината ни е бил арестуван, доказано незаконно. Този незаконен арест е произволен и много намирисва на политическа репресия от властимащите срещу опозицията. 
Преди няколко дни от думите на финансовия министър стана ясно, че държавата ни трябва да провежда по-отговорна финансова политика. 
Една беда обаче никога не идва сама - върховенството на закона е

гръбнакът на демократичното управление

Ако няма пари в държавната хазна, ще се намерят, макар и трудно. Няма да се намери обаче кой да ни измъкне ако позволим да се случи институционален фалит на държавата - именно за такъв провал по време на управлението кабинета на Продължаваме промяната се говори в доклада на Държавния департамент: 
 „Действията на правителството за борба с корупцията и нарушение на човешките права от длъжностни лица, са недостатъчни“.
„Друг проблем е безнаказаността“.
„Произволни арести“; Това са цитати, а не разкази по картинка. 
Откакто комунизмът си отиде, в България показни политически арести и репресии върху опозицията не са извършвани. Още по-малко това е установявано с влезли в сила съдебни решения. Или в Доклад за човешките права на Държавния департамент. Е, “промяната” ни припомни този “демократичен” похват. Прочухме се отвъд океана. И то пак с лошо. 
Всеки има право да харесва или да не харесва Бойко Борисов, но да го пратиш в ареста, само защото ти е политически опонент и не ти се нрави какво говори, е ПОЗОР. И не е виновен някой отвън, когато ти е казал, че царят е гол, защото националните съдилища са ти го казали същото... но кой да чуе? 
Няма да коментирам изобщо как изглежда незаконният арест на Севделина Арнаудова, извършен пред очите на детето й, като говорим за правата на жените и недопускане на репресии върху политически активисти. 
Макар да не попадат в доклада на САЩ, недейте да забравяте какво вършеха и вършат доскоро управлявалите от ПП и ДБ, самопровъзгласили се за силите на доброто. Те вече доказаха, че не могат да гарантират върховенството на закона в страната: 
1. Потъпкана беше Конституцията ни от министър-председателя - със създаването и подписването собственоръчно от него на декларация за това има ли изобщо този човек правото да бъде министър или не. Не според личното му усещане, а според Конституцията. 
2. Парламентарната група на същия този човек си избра председател на КЕВР, нарушавайки Конституцията и после затова изборът падна в Конституционния съд. 
3. Дотук мачът "ПП срещу закона" свърши при резултат 0:3, като добавим решенията на съда, че арестите са незаконни. 
4. Изобщо, за Продължаваме промяната Конституцията не е основен закон, както ни учат в Юридическия факултет, а закон, без който си живеят по-добре. 
Важно е да вървим в правилната посока и да спазваме закона не заради оценката на Вашингтон или на някой друг, а заради бъдещето на собствения ни народ.
Българският народ днес заслужава добро управление - в което няма да се гони до дупка опонентът, защото не ни харесва, а управление в името на народа и за решаване на неговите проблеми. Не тези на политиците помежду им. 
Демокрацията изисква усилия, включително и усилието да се търпим, без да се харесваме.