Велизар Шаламанов: Падналият дрон поставя въпроса за модернизиране на системата за въздушно наблюдение
"Отразяващата повърхност на тези дронове е относително малка и радарите трудно могат да ги прихванат. Това поставя въпроса за модернизиране на нашата система за въздушно наблюдение. Много по-важно е да се поддържа постоянна комуникация, включително с украинската страна. От доста време се говори за Морски център за сигурност и координация. Трябва да бъде засилена системата за наблюдение, координация. Това е задача на Гражданска защита", посочи По-важното е как действа нашата система за ранно предупреждение, за бързо реагиране", коментира пред БНР бившият военен министър Велизар Шаламанов.
"Никой не може да гарантира, че това е последният случай и няма да има по-сериозни рискове", категоричен бе военният експерт.
Според него трябва да бъде направено пълно разследване и в него да се търси съдействие и от украинската страна, и от системите за наблюдение на НАТО.
"Става въпрос за дронове, много от които не са с военно предназначение", подчерта Шаламанов и добави, че самият боеприпас е импровизирано прикачен към дрона.
Какво трябва да се направи, според Велизар Шаламанов:
"На първо място трябва подобрено наблюдение, което може да стане съвместно със сили на НАТО. Второ - да имаме засилена противовъздушна отбрана. Сега става дума за дрон, но при нарастване на напрежението не е изключено да има и други грешки с по-големи военни средства. Всичко, свързано с реагиране на такъв тип инциденти, означава сериозен капацитет преди всичко на Гражданска защита. В последните години Гражданска защита, която беше развита като самостоятелна и силна държавна агенция с всякакъв вид специалисти, беше ликвидирана в този й вид. Ясно е, че имаме нужда от много по-силна система за гражданска защита и взаимодействие между различни институции. Това ниво на взаимодействие е много важно и то изисква постоянна ситуационна осведоменост".
Още от България
Многохилядно множество, военен кортеж, топовни салюти – България посрещна и почете своя цар Самуил
Сред множеството бяха президентите, Петър Стоянов, Георги Първанов и Росен Плевнелиев, както и експремиерите Бойко Борисов и Кирил Петков
България получи останките на цар Самуил, връщаме на Гърция епископски трон
"Атина изпълнява своя исторически дълг, връщайки тленните останки на цар Самуил, които са открити в базиликата „Свети Ахил“
Цар Самуил до последно отстоява границите на Българското царство – от днешните Румъния и Гърция до Унгария на запад
Раненият Самуил е спасен от сина си в Прилеп, след което е отведен в Преспа - именно там Василий Българоубиецът изпраща ослепената българска войска