Преди дни Foreign Policy публикува анализ на проф. Стивън Уолт , в който авторът обяснява, че Путин е сбъркал за много неща, но в четири направления е бил прав:

1. Русия ще устои на всякакви санкции, които  Западът може да наложи.
2. Руският народ ще понесе високата цена на войната, а провалът на бойното поле няма да доведе до неговото сваляне от власт.
3. Путин разбра, че другите държави ще защитят собствените си интереси и не всички страни ще го осъдят за започналите военни действия.
4. Путин разбра, че за Русия съдбата на Украйна е много по-важна, отколкото за Запада.

Faktor.bg предлага на своите читатели

коментар на полковник Владимир Миленски,

от Атлантическия съвет на България, който анализира верни ли са твърденията за правотата на Путин.

Коментарът на Foreign Policy описва вече известни неща, само дето са обобщени в кратко изложение, а авторът е добавил две внушения – едното, небазирано на факти, а на предположение, за което няма основания и второто, прикрито перфидно внушение, за което няма логика. А двете заедно водят към защита на интереса на Русия.

1. „Администрацията на Байдън се надяваше, че заплахата от "безпрецедентни санкции" ще възпре Путин да предприеме офанзива. 
Tова е инсинуация. Никъде и никога администрацията на Байдън не е заявявала, че санкциите ще възпрат Путин да предприеме офанзива. За какво говори безпрецедентната военна помощ от САЩ за Украйна, особено в подготовката и тренировките на въоръжените сили на Украйна през последните 8 години преди войната? Не говори за наличие на горните „надежди“. Тогава тя се надяваше, че ще успее да удуши военната му машина с ограничения, да предизвика недоволство сред населението и да принуди диктатора да промени курса, тоест, продължава с инсинуацията. Започвайки военните действия, Путин беше уверен, че Русия ще устои на всякакви санкции, които можем да наложим. И беше прав (засега) (и как точно да разбираме това „засега“ – нали Путин е „бил прав“, че ще устои на всякакви санкции, пък изведнъж това „засега“, което е доста явно признание, че май може и да не е прав, защото няма санкции, които да действат незабавно). Търсенето на руски суровини е доста високо. Икономиката на страната продължава да се представя добре с много лек спад на БВП. Дългосрочните последици може да са по-сериозни, но Путин правилно предположи, че санкциите сами по себе си не могат да определят изхода от конфликта.“ А тук авторът слага свои думи в устата на Путин – пак внушения – „Путин правилно предположи, че санкциите сами по себе си не могат да определят изхода от конфликта“ – по какво се разбира, че Путин изобщо е разчитал в уравнението на планираната светкавична тридневна война влиянието на някакви санкции? Няма как да е имал подобни притеснения. Професорът направо  ни внушава да спрем помощта, че дори и санкциите, изглежда.

2. А в следващия абзац Стивън Уолт  открито намеква, че като се помага на Украйна с оръжия се вдигат шансовете за ядрена война. Не дава алтернатива, обаче, какво да правим. Въпреки, че от думите му негласно следва, че не трябва да се дава на Украйна оръжие, за да не се вдига опасността от ядрена война, от което пък следва, че трябва(ше) да приемем Украйна да бъде смазана, с всичките негативни последици, които сам е описал преди това. Ето какво казва авторът:
„Но в един случай ситуацията (има предвид, за употреба на ядрено оръжие) може да се промени, въпреки че такава перспектива е разочароваща. Колкото повече помощ, оръжия, разузнаване и дипломатическа подкрепа предоставят САЩ и НАТО на Украйна, толкова повече тяхната репутация ще зависи от изхода на конфликта. Поради тази причина президентът Володимир Зеленски и украинците настояват за все повече помощ.“ 
Това е върха на цинизма – значи Украинците искат помощ не защото искат да се защитят, а за да обвържат нечия репутация? Арогантен и безскрупулен. 

Проф. Стивън Уолт  си противоречи и в твърдението, че технологиите и суровините с териториите са алтернативи една на друга, което е пълна глупост. Ето тук:
"Съдбата на света през XXI век няма да се определя от този, който ще контролира украинските територии, за които се водят битки - Киев или Москва. Те ще се определят от това кои страни притежават ключови технологии, както и от изменението на климата и политическите развития на много други места."

Дано не съм прекалено мнителен, но логиката му не издържа. Нищо, че е професор. Аз познавам много лъжливи и продажни професори, но каузата на Запада е Украйна да победи в тази мръсна война.