Вътрешен човек от прокуратурата няма как независимо да разследва главния прокурор, изказа мнение пред БНР българският съдия в Европейския съд по правата на човека Йонко Грозев.

Днес Венецианската комисия се очаква да се произнесе във връзка с възможността да има независим прокурор, който да може да разследва главния прокурор в случай на извършено престъпление, но той да бъде избиран с 2/3 от прокурорската квота на ВСС.

„Това, което Венецианската комисия е казала в предишната си интервенция, и присъства в мотивите на ЕСПЧ, е изискването този, който разследва сигнал за извършено престъпление от главния прокурор, да бъде независим. Затова беше намерено и първоначалното нарушение – поради йерархичния характер на българската прокуратура. Нито един от служителите в прокуратурата не може да се приеме, че е независим. Ако изборът на този прокурор остане измежду работещите в прокуратурата прокурори, това няма как да реши проблема“, обясни Грозев в интервю за предаването „Преди всички“. 

Според него притеснителен елемент е бил въвеждането на процедура, която касае и председателите на ВАС и ВКС:

„Тази процедура създаваше проблеми от гледна точка на независимост на съда, защото даваше възможност за освобождаване на председателите на тези съдилища на базата на критерии и процедура, които не бяха безпроблемни. Това е ключов въпрос за гарантирането на върховенство на закона. Отпадането на този елемент от предложение на правителството е добро развитие“.

Днес Йонко Грозев ще участва в конференция на тема „Независимостта на съда. Актуални аспекти в практиката на Европейския съд по правата на човека“, която се организира от ВКС. Пред БНР той разказа повече:

„Европейският съд по правата на човека и Съдът на ЕС работят на презумпцията за това, че националните съдилища на първо място прилагат съответните правила и принципи – за ЕСПЧ е Конвенцията за защита на основни права, а за Съдът на ЕС – Правото на ЕС. Фактът, че националните съдилища са първото ниво, на което се прилага и европейските съдилища влизат едва след това в този процес, прави изключително важно това да има гаранции за независимостта на националните съдилища. В противен случай цялата презумпция, на която е изграден този правен ред, се разпада и двете съдилища не са в състояние да изпълняват собствените си функции“.

И Люксембургският съд, и Страсбургският съд в свои решения ясно са описали, че спазването на основните принципи – за това, че изборът на съдилищата ще бъде на база единствено и само на професионални и морални качества, не на поемането на политически ангажименти, и гаранцията за това, че техният мандат няма да бъде прекъснат, че те няма да бъдат освободени преждевременно без ясни критерии, свързани с тяхното поведение, са основни гаранции за независимостта на съда, коментира още Йонко Грозев и доба