Човек не може да запази хладния си разум, да не е патетичен на това място. Не случайно Шипка е мястото, защото то е символ на нещо много важно – какво могат българите, когато са заедно, на какви чудеса са способни, когато имаме една цел и предводачество. Тогава българският дух е непобедим. Това коментира пред Би Ти Ви писателят Захари Карабашлиев.

Трябва ли да го празнуваме на 3 март – българското национално освобождение не е резултата на Руско-Турската война и Сан Стефанов, то започва много преди това и всъщност Руско-Турската война и Сан Стефанов идват с нашето освобождение. 

Въпреки Русия, Великите сили ние показваме, че сме свободни през 1885 г., когато постигаме нашето Съединение и след това нашата Независимост през 1908 г.

Времето на националните държава е попреминало. Сега борбата е индивидуална – всеки да воюва за своята идентичност, своята свобода. Нашето освобождение продължава да предстои, защото свободата е процес, това е усилие да продължим да бъдем свободни. Трябва да продължим да устояваме тази България, която имаме, нейната свобода и независимост. Да сме ние една от големите общности, към които хората да гледат с уважението, което заслужаваме.