Емилия Милчева, Дойче Веле

Игри с паметници по изборно време - или как се сломи решимостта да се премахне паметник на армия окупатор от Княжеската градина в София. Така накратко може да бъде описана сагата с Паметника на Съветската армия (ПСА), известен като Монумент на окупационната Червена армия (МОЧА). Дългата версия включва разминаване между думи и дела на областния управител на София-град Вяра Тодева, кадър на "Продължаваме промяната" (ПП); липса на ясно политическо решение на управляващите; предизборен флирт за широко ветрило избиратели; страхове от сблъсъци.

Какво всъщност иска Вяра Тодева

Тодева, която беше в първата партида назначени областни управители в средата на юли, още в началото даде политическа заявка, че преместването на ПСА ще бъде сред първите ѝ дела на поста. На 11 август в съобщение до медиите обаче тя мина в отстъпление, обяснявайки, че "с оглед на времето, което се изисква за приключване на процедурата, областната администрация не може да се ангажира с конкретен срок за финализиране на проекта в рамките на тази година". Известни общественици, според които "отлагането на демонтажа с неизвестен времеви хоризонт буди подозрение за конюнктурни предизборни съображения и липса на политическа воля", възроптиха с писмо до премиера.

Седмица след не-ангажирането, в интервю пред "Капитал" от 18 август областният управител на София-град заявява: "Това (премахването на ПСА, б.а.) е въпрос, по който столичани искат отдавна решение. И след като Столичният общински съвет вече два пъти взе решение, не виждам нито една причина да отлагам работата по този проект". Давайки интервюто, Тодева е знаела, че на 4 август, т.е. две седмици преди публикуването му, се е опитала да блокира първата стъпка от заличаването на паметника -  премахване на разместени и компрометирани облицовъчни плочи с надпис. На тази дата тя внася жалба срещу решение на Административен съд София-град (АССГ), което отхвърля искане на нейния предшественик - назначения от служебната власт Митко Михайлов. Той се опитал да спре изпълнението на заповед на главния архитект на Столична община от 20 март т.г., който разпорежда на областния управител незабавни действия по премахване на споменатите плочи и ограничаване на достъпа до ПСА. На 1 септември тя оттегля жалбата си.

В пост във Фейсбук от 8 септември Вяра Тодева определя съобщенията, че е спряла демонтажа на ПСА като "дезинформация". Обяснението е, че съдебното решение било обжалвано с мотива, че не областният управител е адресат на заповедта на главния архитект, тъй като паметникът бил със статут на публична държавна собственост и собственик Министерството на културата. След като МС променил статута от публична в частна собственост, "са предприети активни действия за изпълнение на заповедта", обяснява тя.

Подобна обосновка буди недоумение. Министерският съвет променя статута на ПСА на 2 август, жалбата е внесена на 4 август. Не е възможно областният управител на София-град да не е знаел кога правителството ще вземе решение, тъй като промяната на статута става по предложение на Тодева и едва ли е имало съмнения, че няма да бъде прието.

Към днешна дата е изпълнена едната част от заповедта на главния архитект - изградена е ограда, която спира достъпа до паметника, но плочите не са премахнати. Но областната управа на София-град изработва План за безопасност и здраве относно ПСА, а областният управител уверява, че "въпросът за преместване на скулптурните фигури и барелефи се придвижва по възможно най-ускорения законов път"...

Кой е по-по-най евроатлантик

Съгласувани ли са действията на областния управител на София-град с премиера Николай Денков или с лидер(и) от коалицията ПП-ДБ? В публични изявления Денков е категоричен, че паметникът трябва да бъде премахнат и правителството ще съдейства "с каквото трябва".

С днешна дата настоятелни за премахването на паметника се оказаха не ПП-ДБ, а ГЕРБ, упорстващи в опитите да се докажат като автентични евроатлантици. Първото решение на СОС за премахване на монумента е от 1993 година и партията на Борисов можеше да задвижи процедурите през всеки един от четирите кметски мандата на Йорданка Фандъкова, когато и изпълнителната власт беше тяхна. Но СОС гласува за преместване на монумента три седмици преди изборите на 2 април - и то след зелена светлина от Борисов.

През август пък столичният кмет подписа доклад, с който да започне процедура за подготвяне на задание за архитектурен конкурс и план за Княжеската градина. Целта е да се съберат предложения как да бъде оформено пространството на мястото на паметника след неговото преместване. Разбира се, ръководството на Столична община е наясно, че областната управа не бърза с процедурата (вероятно от "Московска" 33 е изтекла и информацията за жалбата на Тодева). В крайна сметка парливата тема с демонтажа е в изпълнителната власт. Затова не е трудно ГЕРБ да симулира активност в навечерието на местните избори, когато десните избиратели в София са разединени заради фигурата на кандидат-кмета на ПП-ДБ Васил Терзиев и фамилните му ДС-тежести. На този фон от партията на Борисов все повече изглеждат като неподправени десни, а "Продължаваме промяната" са подозирани в опити да разширят ветрилото на избирателите на Васил Терзиев в София и с леви (меки) русофили и изобщо антиГЕРБ-електорат. 

Плашене и пушилки

Възможна хипотеза за забавянето на демонтажа на МСА е опасността от ексцесии, които могат да възникнат. Яростни стълкновения преди местните избори с неизвестен край неминуемо ще се отразят на резултатите на ПП-ДБ - и в София, и в страната.

БСП не се вдигна да пази мавзолея с мумията на Георги Димитров през 1999 - тогава Висшият съвет на БСП се отчете с декларация. Но ПСА им е по-скъп от функционера на Коминтерна, след като социалистите са готови да го бранят с телата си и възстановиха счупената плоча на монумента - макар през август тя отново да беше счупена, този път от фенове на "Левски". До БСП в единен строй се нареждат и от "Възраждане", и от Левицата, които разпънаха палатки в подножието на ПСА. Всички те са подкрепяни от избиратели, които са срещу санкциите за Русия, не смятат, че Кремъл е виновен за войната и не искат да продължи финансовото и военно подпомагане на Украйна. Евробарометър разкри, че в България процентът на тези хора, които са признателни на агресор, е по-висок от средното за ЕС. Заради такива болестотворни симптоми премахването на Паметника на съветската армия е мярка от първа необходимост.