Д-р Любомир Канов

“Продължаваме изчегъртването!” Така казват възбудените от неочакваната си популярност нови хора. 
Превръщат изчегъртването в професия, нещо като шпакловане на Миналото, съобразно с най-прогресивните тенденции. 
Ние от своя страна, сме

 “бивши хора”

Немногобройни, стари, но помнещи миналото и реалността, която преживяхме.
Не сме били никога, дори епизодично, във Властта.
Не сме много активни, уморени сме, и честно казано, изглеждаме по-скоро като вкаменелости, останали случайно живи от Джурасик Парк, отколкото политическа сила.


Защо настоявате за изчегъртване,

 Господа? Кого чегъртате?

Във времената на комунизма се използваше далеко по-правилният израз” ликвидация”. 
Означаваше несретникът, роден поради Съдбата си във времената на Великата Утопия, осмелил се да се противопоставя, да бъде втечнен, да изчезне завинаги от агрегатното състояние на Човечеството. 
Да бъде прогонен и да се изпари!
Оцеляхме ли обаче, лично ние?
Дали? 
Не е сигурно. 
Но сега поне, все още можем да възразим срещу промените на нашето агрегатно състояние, причинени от произволните хрумвания на онези, които държат маркучите на нашето съществуване върху планетата.
Изчегъртвайте, но само болното!
Ако ли, не, тогава, забравете за Власт без нас! 
Няма да ви се получи!