Тони Николов, Портал Култура

Когато казваме ИТН, разбираме Слави Трифонов. Но когато казваме Слави Трифонов, не знаем какво точно разбираме. Нещата стават непредвидими. Бившият „шоу-падишах“ не заема публична позиция, не е подотчетен за действията си, пък и никой не го е виждал на бял свят от доста време. Както стана ясно, той не вдига телефона си, нито отговаря на есемесите дори на доскорошните си коалиционни партньори, предпочитайки да действа чрез „брокери“ в правителството или чрез парламентарните си „глашатаи“. Всички гадаят на боб кой точно влияе на неговите решения, кой пише постовете във ФБ или текстовете на обръщенията му.  

ХОЛОГРАМАТА ТРИФОНОВ
За сметка на това ние добре познаваме „холограмния Трифонов“, който периодично изскача от „тъмната страна“ на битието, подобно на граф Дракула. С тези си появи той на няколко пъти успя да дестабилизира България и да я потопи в кризи. Така стана на два пъти през лятото на 2021 г. (във времето на пандемията), така е и сега (във времето на войната).

Всеки път, когато голата глава на „Големия брат“ застрашително изникне на телевизионния екран, аудиторията затаява дъх. С леко намигане в началото, бащински строг, но снизходителен към „телевизионните си чеда“, той лапидарно обобщава диагнозата за поредната „пълна лудница“ в държавата (с негово участие!): „агония“ и „вече няма пари“…

Ами сега? Без пари г-н Трифонов „не пее“! Помним го от зората на прехода, когато той бързо се ориентира към ешмедеметата на „Мултигруп“ или към партитата на мутрите и висаджиите. „Едно ферари с цвят червен, едно за теб, едно за мен, какво му трябва на човека…“ А ето че изведнъж парите в „неговите“ министерства секват. Пълен ужас. В същото време „хвърчат едни милиарди нагоре-надолу“ (за пенсии или социална подкрепа). Без нищо да стигне до схемите в министерствата на ИТН… Как да не развалиш „калимерата“ с „харвардците“? А и тия много са си повярвали, за какви се мислят въобще?

Тук холограмата на г-н Трифонов изпулва очи, за да покаже пребиваване в „огледалния свят“ или паралелно съществуване в „Междугалактическия институт“. Сиреч време е да се отграничат „поводи“ от „причини“. И да се тегли рекапитулацията.

И тъй, прави многозначителна пауза той, „причини“ има: „пари“ и „Македония“, или: „Македония“ и „пари“. Уравнението е ясно, ясни са и двете „неизвестни“. Затова и не е останал той „усмихнат и ояден“ в лоното на тази коалиция. Ами решил да сложи край на „агонията“. За да не затягаме колана и да не помръкнат усмивките. Просперитет и национално достойнство. Шоуто на Слави продължава, този път на парламентарен терен. Както се пееше в една „ку-ку песен“:

последната илюзия умря,
в тая страна
на власт е глупостта.

„Няма такава държава“, нали така?

ПАТОВА СИТУАЦИЯ ИЛИ ИЗБОРИ?
Ясно е, че в основата на всички въпроси сега е защо Слави Трифонов реши да направи онова, което направи, и можеше ли то да не се случи. Но колкото и да спекулираме, няма как да дадем задоволителен отговор.

Никой не е наясно със Слави Трифонов. Включително и той самият не знае на какъв акъл ще се събуди някоя сутрин. Упражненията в психоанализа с нищо не подобряват трудната ситуация, в която изпадна България. И все пак няколко са нещата, които си струва да се отбележат:

1. Тепърва предстои да се изясни кой е в опозиция и кой е на власт. Правителството на Кирил Петков продължава реално да съществува, преформатирайки се като „правителство на малцинството“. Министрите на ИТН засега са само „оттеглени“, но не са подали оставки. Дори да допуснем, че оставките дойдат бързо, ИТН би трябвало да изтегли и областните си управители, както и редица свои представители на ключови постове в държавата.

Дали Слави Трифонов ще извърши изтегляне „в пълен обем“? По-скоро, не. Значи замисълът е друг: постепенно преформатиране на властта с помощта на други играчи („нов деветоюнски преврат“, провокиран от темата „Македония“?).

Ала никой засега (гласно) не го изрича. Единствено Ива Митева подхвърли хипотезата за „правителство на широкото съгласие“. И това кога? Когато на Бойко Борисов му пуснат тока, ГЕРБ се вяснат в парламента, а Румен Радев реши да проговори? Заради това ли Слави Трифонов изгърмя патрона, с който досега успешно шантажираше коалицията? Предстои да видим.

2. Важно е и как „коалицията в малцинство“ ще действа оттук нататък. Засега там върви единствено „кризисна комуникация“. Но колкото и да е тежка ситуацията, само с мантри няма как да се управлява:

„България не може да влезе в поредната политическа криза“. Но влезе. Напълно очаквано.

„Няма да допуснем спирала от избори“. Уви, те сами чукат на вратата.  

„Вярвам, че 12 депутати на ИТН ще подкрепят борбата с корупцията и ще застанат зад правителството“. Вярата в съществуването на „12 справедливи мъже или жени“ е кауза благородна, че и достойна за упование. Ала е в сферата на фантастиката. Къде бяха те досега? И кое дава основание да се очаква подобен „катарзис“?

„Никой не иска резки промени“. Най-рязката промяна е факт. А идеите как „шоу-падишахът“ излиза от правителството, но пък ще крепи властта заради „националния интерес“ и на ползу роду, ми се струват също чиста фантасмагория. При Слави Трифонов всичко е лично. Като концентрация на „личен интерес“. Така г-н Трифонов разбира политиката. С едната си ръка нещо „дава“ (коалирайки се), а с двете ръце взема… И все му се струва, че другите искат да го преметнат. Затова иска още и още, докато балонът не гръмне. При него шантажът е политика.

В момента, както по всичко личи, Слави Трифонов вече гравитира около „друг център на властта“. В близките дни ще стане ясно така ли е или не е така. Да не би заредената пушка (на шантажа) в първо действие да е гръмнала твърде предсрочно и твърде „сватбарски“? Ами ако неговият „деветоюнският преврат“ не успее?  Възможно ли е той бързо да подвие опашка и дори (с отслабени позиции) да се върне в коалицията? Би могло, колкото и в момента това да изглежда почти немислимо.

Пак повтарям, всичко зависи от диспозицията на преврата. И от изхода на шантажа. От това ще застане ли зад гърба му „военна лига“ (с един генерал начело) в съчетание с „народен сговор“ (в ЕНП формат и с друг генерал начело)? Това са ключовите въпроси, чийто отговор ще узнаем много скоро. Когато му дойде времето. И когато политическата буря се поразсее, а скрилият се министър на енергетиката трайно възстанови подаването на ток в Банкя.