Христо Христов

В две интервюта от последните няколко дни кандидатът за кмет на София на „Продължаваме промяната“, „Демократична България“, „Спаси София“ и „Екипът на София“ Васил Терзиев обяснява как не можел да даде достъп до документите на своите близки, работили в Държавна сигурност.

Първо, това той направи по време на онлай връзка по БГ Туитър в неделя (10 септември 2023 г.) и втория път в импровизирано видео интервю вчера (14 септември 2023 г.), взето след негово публично предизборно събитие, отговаряйки на въпроси на Иво Дошев, администратор на YouTube платформата „Обществен контрол“ и пред камерата на фотографа Цветан Томчев.

Припомням: На 30 юни 2023 г. публикувах на desebg.com отворено писмо до Васил Терзиев, непосредствено след официалното издигане на кандидатурата му за кмет, с призив да даде достъп до документите на своите близки – дядо и баща в архива на ДС), които са работили като щатни служители на Държавна сигурност (тогава все още не беше ясно, че и майка му е била щатна служителка, самият Терзиев премълча този факт).

Поводът за отвореното писмо беше публичното изявление на Васил Терзиев в първото му интервю като кандидат кмет по NOVA телевизия на 28 юни 2023 г., че няма основания да се притеснява от действия на свои близки в миналото.

В следващото си интервю по Би Ти Ви Терзиев не отговори на директния въпрос пред журналиста Светослав Иванов в предаването „120 минути“ за призива ми в отвореното писмо, избягвайки въпроса с откровени глупости за отварянето на досиетата и лустрацията и т.н.

Различни колеги обаче продължиха да го питат за призива ми. На Васил Терзиев му трябваха повече от три месеца, за да реши да отговори. Ще цитирам неговото обяснение от последното интервю:

„Това няма да стане, бе, хора. Не бъдете неграмотен по темата [обръща се към интервюиращия го Иво Дошев]. Не може да стане. На живи хора не става. Родителите ми са живи. Как да ви го обясня по-просто? Единственият, който може да отвори това досие [на дядо му], е баща ми. Това не е мое решение. Помолете г-н Методи Андреев [председател на Комисията по досиетата (2001-2002 г.), който разгласи информацията за комунистическото и ДС-минало на фамилията Терзиеви] той има всичко и други хора, които го захранват.“

Казаното от Терзиев е

дълбоко невярно и показва за пореден път неговото незнание и некомпетентност

по тези въпроси. Показва и известна доза наглост, тъй като си позволява да обвинява интервюиращия директно в неграмотност, която обаче важи за самия него. Още по-лошото е, че и екипът на Терзиев или хора, които използва като съветници, са некомпетентни, защото не им стигнаха 100 дни да му разяснят правилната публична позиция по този въпрос.

Трябва категорично да е ясно, че при желание Васил Терзиев може да получи достъп до личните кадрови досиетата, както на родителите си, така и на дядо си, съхранявани в Централизирания архив за документите на тоталитарните комунистически служби, изграден от Комисията по досиетата в Банкя през 2011 г.

За това просто трябва да следва законовата процедура. А тя е посочена в Закона за достъп и разкриване на документите и за установяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА, известен на широката аудитория като закона за досиетата.

В закона съществува отделна глава, уреждаща достъпа до архивите на тоталитарните комунистически служби.

В чл. 31, ал. 1, точка 1 на закона е уреден достъпът до документи точно по казуси като този с Васил Илиев, отнасящи се до наследници. Там е записано, че „всеки има право: на достъп до информацията, събирана за него или за неговите починали съпруг/а или роднини по права линия до втора степен включително в органите по чл. 1 [органите са ДС и разузнавателните служби на БНА, и техните правоприемници до 16 юли 1991 г., когато е отменен Указа за Държавна сигурност, б.а.].“

Така че Васил Терзиев

има законово право на достъп до документите на своите роднини

по права линия до втора степен (родители и дядо).

В алинея 2 на чл. 31 от закона е посочено, че „правото по ал. 1 се упражнява чрез подаване на писмено заявление до комисията лично или от нотариално упълномощен представител“.

Дали тази процедура работи? Да, за тези, които желаят да се възползват от нея – категорично. Само за миналата 2022 г. общо 626 граждани са я приложили, показват отчетните доклади на Комисията по досиетата за дейността ѝ пред Народното събрание.

Онова, което трябва да направи Васил Терзиев е да поиска от родителите си пълномощно за достъп до техните лични кадрови дела като щатни служители на Първо главно управление на ДС (разузнаването), а от баща си и пълномощно за достъп до личното кадрово дело на своя дядо ген. Васил Терзиев, дългогодишен началник на Трето управление на ДС (военното контраразузнаване).

Просто и ясно. За три месеца Васил Терзиев

не намери смелост и желание да задейства тази законова процедура

Вместо това се прави, че е наясно за какво става въпрос и говори неистини, затъвайки в обяснения, които издават неговото незнание и обърканост.

Отделен е въпросът дали родителите ще му издадат пълномощно, но първата стъпка трябва да бъде направена от сина им, кандидатът за кмет на София на ПП-ДБ. Той трябва да поиска от тях пълномощно.

И Терзиев трябва да каже: поисках пълномощни от моите родители и те ми дадоха или отказаха такива. Ако му дадат той трябва да се запознае с документите и от своя страна да остави в Комисията по досиетата уверение, че дава достъп до тези документи за журналисти и изследователи поради големия обществен интерес, след като вече веднъж публично е казал, че няма от какво да се притеснява.

Очевидно е, че докато не направи тази стъпка – да поиска пълномощно за документите на ДС от своите родители и не го обяви публично, твърдението му, че не се притеснява от действия на свои близки в миналото ще виси като изречена неистина, обвита в страх от истината, от нежелание за прозрачност и откритост, каквито трябва да са присъщи на хората, които се впускат в политиката с желание да управляват публични ресурси и с обещанието, че могат да дадат нещо повече на обществото.