Иво Димитров

Звездите си взеха Иван Вукадинов. Бяха ни го изпратили за точно 92 години, 6 месеца и 3 дена на Земята, за да ни срещне с мъдростта и красотата на Вселената. И сега решиха просто да си го вземат да свети с тях на небето. Този художник, математик, мислител и ерудит живееше в самоизолация и ми казваше, че клетката, в която сам е решил да пребивава с десетилетия, всъщност е еманация на висшата свобода.

Трудно ще ми е да обясня на по-младите си приятели, че самоизолацията е необикновена форма на протест в едни години, когато схемите са особено жестоки, а различното мнение - дефицитно. От една страна, Иван се беше обрекъл на отшелничество, за да се спаси духом от посредствеността и суетата на войнстващата некадърност, но от друга страна - по този начин имаше време така да работи, че да вкара в живописните си шедьоври времето – от праисторията, през Древен Египет, Древна Гърция, до мотивите от етруското, римското и византийското изкуство. По този начин на практика ни остави цялата цивилизация в живописните си творби. Италиански изкуствоведи определят живописта му като клетъчна, и гледат на картините му като на жив организъм.

Влизайки в ателието му един от водещите специалисти на Метрополитен музеум възкликва: „Айнщайн на живопистта!“, а неговият колега Тома Трифоновски просто го наричаше Господ на българската живопис. 

Сбогом, Маестро! Сбогом, Приятелю! Сбогом, Учителю!