44% от българите са песимисти за бъдещето, само 20% очакват по-добра година

Обществените очаквания са необичайно разнообразни в навечерието на 2023 г. и светът изглежда по-малко обединен, отколкото при предишни години. Това показва изследването на световната Асоциация „Галъп интернешънъл“, което се провежда от 1977 г., като в него се включва и България.

Тази година проучването е проведено в 35 държави по света. Общо 35 664 души са интервюирани в глобален мащаб.

Резултатите от проучването показват, че негативизмът у нас си остава висок, но не расте в сравнение с предишни години. В последните години България често влиза в топ пет на най-песимистично настроените нации, тази година обаче песимизмът в други страни ни измества.

20% от българите очакват по-добра 2023 г. Песимисти за бъдещето са 44%, а 27% смятат, че следващата година ще е същата като тази. В сравнение със средното за света българите запазват традиционния си за последните години песимизъм. Продължаващата политическа нестабилност и несигурност в последните години доведе и най-високите нива на негативизъм в последните десетилетия. В тази година обаче негативизмът остава висок, но не поне не продължава своя ръст.

Надеждите за икономически просперитет също не са особено високи – 9% очакват по-добра година за икономиката, 60% очакват трудности, а 23% очакват същата година. Резултатите са по-песимистични от средните за света и трайно негативни в последните години на нестабилност у нас, пандемия по света и започналата война, но негативизмът и тук не е продължил своя ръст. Или пък може би е достигнал тавани.

Щастието у нас се запазва на почти същите нива като миналата година и сякаш следва своя собствена, различна логика. Тази година 43% у нас казват, че са щастливи, а 11%, че са нещастни. 42% споделят, че са някъде в средата – между щастието и нещастие. Минимален дял не могат да преценят. Щастието у нас е осезаемо по-ниско от това по света, но страната ни тази година поне не попада в топ нещастните страни по света.

Българите са умерено притеснени от риска от употребата на ядрено оръжие. Данните са близки до световните и най-вече до тези на повечето държави от ЕС, които реагират и по-умерено на перспективата от такава заплаха. У нас 31% виждат висок риск от употребата на ядрена бомба, 41% оценяват риска като умерен, а за 13% риск няма.