Обществените очаквания са необичайно разнообразни в навечерието на 2023 г. и светът изглежда по-малко обединен, отколкото при предишни години. Това показва изследването на световната Асоциация „Галъп интернешънъл“, което се провежда от 1977 г., като в него се включва и България.
Тази година проучването е проведено в 35 държави по света. Общо 35 664 души са интервюирани в глобален мащаб.
Резултатите от проучването показват, че негативизмът у нас си остава висок, но не расте в сравнение с предишни години. В последните години България често влиза в топ пет на най-песимистично настроените нации, тази година обаче песимизмът в други страни ни измества.
20% от българите очакват по-добра 2023 г. Песимисти за бъдещето са 44%, а 27% смятат, че следващата година ще е същата като тази. В сравнение със средното за света българите запазват традиционния си за последните години песимизъм. Продължаващата политическа нестабилност и несигурност в последните години доведе и най-високите нива на негативизъм в последните десетилетия. В тази година обаче негативизмът остава висок, но не поне не продължава своя ръст.
Надеждите за икономически просперитет също не са особено високи – 9% очакват по-добра година за икономиката, 60% очакват трудности, а 23% очакват същата година. Резултатите са по-песимистични от средните за света и трайно негативни в последните години на нестабилност у нас, пандемия по света и започналата война, но негативизмът и тук не е продължил своя ръст. Или пък може би е достигнал тавани.
Щастието у нас се запазва на почти същите нива като миналата година и сякаш следва своя собствена, различна логика. Тази година 43% у нас казват, че са щастливи, а 11%, че са нещастни. 42% споделят, че са някъде в средата – между щастието и нещастие. Минимален дял не могат да преценят. Щастието у нас е осезаемо по-ниско от това по света, но страната ни тази година поне не попада в топ нещастните страни по света.
Българите са умерено притеснени от риска от употребата на ядрено оръжие. Данните са близки до световните и най-вече до тези на повечето държави от ЕС, които реагират и по-умерено на перспективата от такава заплаха. У нас 31% виждат висок риск от употребата на ядрена бомба, 41% оценяват риска като умерен, а за 13% риск няма.
Фактор
Тази година проучването е проведено в 35 държави по света. Общо 35 664 души са интервюирани в глобален мащаб.
Резултатите от проучването показват, че негативизмът у нас си остава висок, но не расте в сравнение с предишни години. В последните години България често влиза в топ пет на най-песимистично настроените нации, тази година обаче песимизмът в други страни ни измества.
20% от българите очакват по-добра 2023 г. Песимисти за бъдещето са 44%, а 27% смятат, че следващата година ще е същата като тази. В сравнение със средното за света българите запазват традиционния си за последните години песимизъм. Продължаващата политическа нестабилност и несигурност в последните години доведе и най-високите нива на негативизъм в последните десетилетия. В тази година обаче негативизмът остава висок, но не поне не продължава своя ръст.
Надеждите за икономически просперитет също не са особено високи – 9% очакват по-добра година за икономиката, 60% очакват трудности, а 23% очакват същата година. Резултатите са по-песимистични от средните за света и трайно негативни в последните години на нестабилност у нас, пандемия по света и започналата война, но негативизмът и тук не е продължил своя ръст. Или пък може би е достигнал тавани.
Щастието у нас се запазва на почти същите нива като миналата година и сякаш следва своя собствена, различна логика. Тази година 43% у нас казват, че са щастливи, а 11%, че са нещастни. 42% споделят, че са някъде в средата – между щастието и нещастие. Минимален дял не могат да преценят. Щастието у нас е осезаемо по-ниско от това по света, но страната ни тази година поне не попада в топ нещастните страни по света.
Българите са умерено притеснени от риска от употребата на ядрено оръжие. Данните са близки до световните и най-вече до тези на повечето държави от ЕС, които реагират и по-умерено на перспективата от такава заплаха. У нас 31% виждат висок риск от употребата на ядрена бомба, 41% оценяват риска като умерен, а за 13% риск няма.
Още от Свят
Лавров на срещата с Рубио: Доставките на оръжия за Украйна са неприемливи
Според информацията на руското Министерство на външните работи, на среща с американския държавен секретар, руският външен министър е повторил, че Москва е готова за „политико-дипломатическо решение на конфликта“
ЕС одобри смекчен пакет санкции срещу Русия след трудни преговори
Преговорите по новите икономически санкции, наложени заради войната в Украйна, се проточиха, след като няколко страни настояха за смекчаване на отделни мерки спрямо Русия, включени в пакета
САЩ разрешиха на Саудитска Арабия да обогатява уран
Според договора, подписан от двете страни, става ясно, че Рияд има възможност да построи ядрени реактори, използвайки американско оборудване и обогатен уран, което обаче може да отвори пътя за създаване на ядрена бомба