Ако днес ЕС е готов да се раздели с Варшава и Будапеща, утре може да му се наложи да се сбогува с Франция на льо Пен

Огнян Минчев

За Европа подобна игра с огъня може да се окаже изключително опасна. Правителствата в Будапеща и Варшава може би изглеждат непоправимо девиантни за брюкселските либерали и тяхното политическо мнозинство в ЕС. Няколко неща обаче трябва да бъдат припомнени. Ако Полша и Унгария днес са управлявани от нетърпимо консервативно-популистки политически лидери, то в следващи периоди на своето развитие те могат да се окажат под властта на лявоцентристки, социаллиберални правителства.

Това е логиката на демократичния процес, която в Брюксел малко позабравиха. Забравиха я след десетилетия

хегемония на либералната - неолибералната политическа визия,

подчинила всички на своята ортодоксия - от социалдемократи и зелени вляво до християндемократи и конвенционални консерватори вдясно.

Ако днес истеблишмънтът на ЕС е готов да се раздели с Варшава и Будапеща, както го стори с Лондон, то утре може да му се наложи да се сбогува с една Италия на Салвини, с една Чехия, а може би и с една Франция на льо Пен. Ако прекалено разширим вратата за изхода от съюза, след като здраво сме заключили входната врата, рискуваме в стаята да не останат много желаещи. Или, най-вероятно - в стаята ще останат само тези, които няма къде другаде да отидат. Живеем във времена на политическа поляризация и на породените от нея политически страсти. Моля, по-кротко с размаха на отрицанието! По-малко триумфализъм на мнозинството. Повече здрав разум и прагматизъм. Ще бъде жалко да провалим европейския проект заради идеологическото острастяване на когото и да било - пък бил той и с най-големи заслуги за обединена Европа.