Тъкмо българите имат всички основания да проявяват разбиране към своите македонски братя и сестри. Вместо това, те допускат помежду им да се изпречат призраците от историята, казва германският дипломат Клаус Шрамайер, който е бивш заместник-посланик на Германия в София и бивш посланик в Скопие:

Рядко една страна е била разигравана по такъв гаден начин, както Северна Македония. Най-голямата вина за това носи Гърция, която още през 1992 година възпря ЕС да признае новата държава, а после наложи ембарго. В един момент Атина направи компромис и призна страната под името БЮРМ, обаче след 2008 година продължи бойкота си заради името чак до 2013 година, въпреки наличието на решение на Международния съд в Хага. Чрез нелепи исторически претенции Гърция успя да изнуди Скопие да промени името на държавата. Но влакът към Източното разширяване на ЕС (2004-2007) вече беше заминал и македонците останаха на перона.

И когато това кълбо от проблеми започна да се разплита, на сцената излязоха дотогава много разбраните българи, които за всеобща изненада също издигнаха нелепи исторически претенции. А иначе споразумението, което през 1999 година подписаха Иван Костов и Любчо Георгиевски, както и споразумението от 2017 година сякаш бяха изчистили всички спорни въпроси. Или пък тези въпроси бяха временно неутрализирани чрез създаването на съвместна историческа комисия. Тази комисия обаче не успя да намери взаимно приемливи решения на редица въпроси, поради което през 2018-2019 година спорът отново се премести на политическо равнище.

А всъщност тъкмо българите имат всички възможни основания да третират с разбиране своите македонски братя и сестри. Та нали именно фаталната българска стратегия по време на Междусъюзническата война доведе до изгубването на Вардарска Македония и Южна Сърбия. Държавата България не се отнесе „братски“ към македонците нито по време на двете окупации през Първата и най-вече през Втората световна война, нито пък когато предаде македонските евреи на нацистка Германия.

През януари 1992 година Филип Димитров и Желю Желев сториха най-правилното: те първи признаха новата държава, за да осигурят българското влияние там, въпреки болезнените спомени на самите македонци. Тъкмо този успех в момента лекомислено се поставя на карта.

И сега, след като 20 години чакаха на опашката, македонците ще бъдат препънати по пътя към ЕС само заради Гоце Делчев? Нима призраците в балканската история са безсмъртни? И няма ли някога все пак да се приключи с провинциалните балкански циркове пред лицето на огромните предизвикателства на днешния свят?

Несъстоятелна позиция

Не вижда ли България, че реже късове от собственото си месо? В резултат от маневрите си София се оказа в една международно-правно неудържима позиция. Тя се изолира и изгуби не само влиянието си върху Скопие, но и доверието на всички балкански страни, пък и отвъд тях.

Да погледнем каква е действителността. Един бивш агент на българската ДС, който се издигна до лидер на една от малките националистически партии, ВМРО, и до министър на отбраната, смята, че може да изнудва не само българския премиер Борисов, но и цяла Европа. Борисов изглежда готов на компромиси, но не може да му се противопостави, без да заложи на карта съдбата на правителството си, което и без това е в опасно положение след многомесечните улични протести. Чрез един процедурен трик (подготовка на съвършено ненужни конституционни промени) Борисов тъкмо беше успял да спечели малко време до провеждането на редовните парламентарни избори догодина. Каракачанов обаче изглежда действа не само под влияние на своите предразсъдъци по отношение на македонците. Неговото агентурно минало и сътрудничеството му с Волен Сидеров и Атака навеждат на мисълта, че той играе играта на Москва. И се среща в Скопие с представители на ВМРО-ДПМНЕ – партията, която изгуби последните избори в Македония. Партията, в чиито редици действат просръбски, а оттук и проруски сили. Партията, чийто бивш лидер се укри от съдебно преследване тъкмо при Виктор Орбан.

В същото време Каракачанов играе и играта на противниците на всяко по-нататъшно евроразширяване. Да, Скопие едва ли отговаря на Копенхагенските критерии. Но в предишни случаи подобен пропуск великодушно се опрощаваше на страните-кандидатки – с отчаяната надежда, че след приемането си те ще наваксат. Сега обаче ЕС прие нови правила за спазването на изискването за върховенство на закона, чрез които трябва да се поправят грешките. В резултат – към Скопие се отправят по-високи изисквания, отколкото към предишните кандидати. Независимо, че забавянето не беше по вина на Скопие.

От гледна точка на международното право българските претенции по отношение на езика, идентичността, историята и т.н. са без значение, тоест – те всъщност представляват намеса във вътрешните работи на Скопие, защото поставят под въпрос правото на самоопределение. Колкото до ненакърнимостта на границите, тя за пореден път беше гарантирана от промените в македонската конституция от 2.12.2018, според които „Републиката зачита суверенитета, териториалната цялост и политическата независимост на съседните държави“.

Македония не е готова за ЕС? Тук София трябва много да внимава

Освен това София трябва да внимава и с твърдението си, че Македония не е готова за преговори с ЕС. Та нали и към България може да се отправи въпросът за спазването на Копенхагенските критерии – нищо, че засега Брюксел проявява повече от голямо разбиране към страната. За разлика от Съвета на Европа и от Венецианската комисия.

В политическо отношение Скопие не може да изпълни българските изисквания, без да се откаже от идентичността и националното си самосъзнание. Както навремето каза някогашният президент Киро Глигоров: „Македония е всичко, което имаме.“

Съществува компромисно решение, което ще позволи на всички да запазят достойнство. След като съвместната комисия се оказа неспособна да реши историческите спорове, сега международната общност може да предложи на двете страни спорните въпроси да се внесат в една международна комисия от историци.

Дали София ще направи крачка назад? Най-малкото във финансово отношение България не може да си позволи да ядосва Брюксел. И ако Борисов не иска изцяло да изгуби кредита на доверие (и особено финансовите ползи), той ще трябва да се освободи от Каракачанов. Олигарсите, които извличат най-голяма полза от европейските финансови помощи, едва ли ще допуснат да се стигне до съкращаване на парите от Брюксел. Ето защо можем да предположим, че ако Обединените патриоти излязат от коалицията, на тяхно място може да влезе ДПС. Разбира се, ако Доган не предпочете да изпълни желанието на Москва за сваляне на Борисов. Иначе може да се стигне и до предсрочни избори.

Ако в спора между София и Скопие не се намери някакъв консенсус, кризата в ЕС, предизвикана току-що от Унгария и Полша, ще се задълбочи още повече. Тъй че Евросъюзът трябва да намери някакъв начин да разсече Гордиевия възел, защото в противен случай ще стане недееспособен.

А ако правителството на Заев в Скопие не демонстрира успех по пътя към еврочленството, собствената му съдба ще бъде застрашена. Никой не може да предвиди каква ще бъде реакцията на албанците, още по-малко пък, ако Албания успее за европреговорите.

Не се ли постигне споразумение, в региона ще възникнат многобройни нови нестабилности, а победител в крайна сметка ще се окаже Русия – точно както се случи в Армения.