Споразумението с Либия гарантира на Турция, че свободата й на движение в морето няма да бъде „ограничена“, заяви държавният директор на комуникациите, цитиран от електронното издание на вестник Yeni Safak.
Освен това подчерта, че договорите гарантират стабилността на отношенията с либийското правителство.
Фаретин Алтън заяви още, че правителството на Либия е поискало военна помощ от Турция.
„Както президентът Реджеп Тайип Ердоган каза, ние, разбира се, ще уважим нашето споразумение. Ние сме напълно ангажирани да защитим взаимните си интереси и да установим стабилност в Средиземноморието“.
Алтън подчерта, че Турция подкрепя „международно признатото легитимно правителство в Либия“ и чуждестранните сили трябва да спрат да подкрепят нелегитимните групи, които му противостоят.
„Подкрепяме правителството на Либия, но в същото време не искаме Либия да бъде военна зона. В Либия са активни тези регионални сили, които работят за възстановяване на репресивните режими, които не отговарят за действията си пред хората“, продължи директорът и добави „Техните усилия за поставяне на клиентелистки правителства ще се провалят“.
На 27 ноември Анкара и Триполи подписаха две отделни споразумения, едното за военното сътрудничество и другото за морските граници на страните в Източното Средиземноморие.
След споразумението за военно сътрудничество Ердоган заяви, че Турция може да обмисли изпращането на войски в Либия, ако „Правителството на националното единство“ отправи такова искане.
В четвъртък Ердоган заяви, че предложение за военна подкрепа на Либия ще бъде внесено в турския парламент на 8 или 9 януари, тъй като Турция е „поканена” от Либия.
Министърът на вътрешните работи на Либия Фати Башага заяви в същия ден, че ПНЕ официално ще поиска военна помощ от Турция.
След ликвидирането на покойния лидер Муамар Кадафи през 2011 г. в Либия се появиха два центъра на властта: единият в Източна Либия, подкрепян главно от Египет и Обединените арабски емирства, и ПНЕ в столицата Триполи, който се радва на международно признание от ООН, съобщава "Фокус".
Фактор
Освен това подчерта, че договорите гарантират стабилността на отношенията с либийското правителство.
Фаретин Алтън заяви още, че правителството на Либия е поискало военна помощ от Турция.
„Както президентът Реджеп Тайип Ердоган каза, ние, разбира се, ще уважим нашето споразумение. Ние сме напълно ангажирани да защитим взаимните си интереси и да установим стабилност в Средиземноморието“.
Алтън подчерта, че Турция подкрепя „международно признатото легитимно правителство в Либия“ и чуждестранните сили трябва да спрат да подкрепят нелегитимните групи, които му противостоят.
„Подкрепяме правителството на Либия, но в същото време не искаме Либия да бъде военна зона. В Либия са активни тези регионални сили, които работят за възстановяване на репресивните режими, които не отговарят за действията си пред хората“, продължи директорът и добави „Техните усилия за поставяне на клиентелистки правителства ще се провалят“.
На 27 ноември Анкара и Триполи подписаха две отделни споразумения, едното за военното сътрудничество и другото за морските граници на страните в Източното Средиземноморие.
След споразумението за военно сътрудничество Ердоган заяви, че Турция може да обмисли изпращането на войски в Либия, ако „Правителството на националното единство“ отправи такова искане.
В четвъртък Ердоган заяви, че предложение за военна подкрепа на Либия ще бъде внесено в турския парламент на 8 или 9 януари, тъй като Турция е „поканена” от Либия.
Министърът на вътрешните работи на Либия Фати Башага заяви в същия ден, че ПНЕ официално ще поиска военна помощ от Турция.
След ликвидирането на покойния лидер Муамар Кадафи през 2011 г. в Либия се появиха два центъра на властта: единият в Източна Либия, подкрепян главно от Египет и Обединените арабски емирства, и ПНЕ в столицата Триполи, който се радва на международно признание от ООН, съобщава "Фокус".
Още от Свят
Сибиха се завърна на поста: Върховната Рада подкрепи номинацията на Зеленски
Общо 266 членове на парламента гласуваха в подкрепа на това решение. На 5 септември 2024 г. 258 депутата гласуваха в подкрепа на кандидатурата на Сибиха за поста министър на външните работи.
Чистка в Киев: Зеленски уволни ключов съветник след антикорупционна акция
В Украйна затягат контрола по върховете на властта под натиска на международните си партньори
Евгений Хмара стана министър на отбраната на Украйна
Новият министър очерта приоритетите на своята работа: продължаване на завземането на стратегическата инициатива, пренасяне на войната на противникова територия, запазване на човешкия капитал и развитие на технологиите и отбранително-промишления комплекс