Президентите на трите балтийски републики осъдиха опитите на Русия „да фалшифицира историята“, предаде Франс прес.
В съвместна декларация, публикувана в навечерието на 75-ата годишнина от края на Втората световна война, държавните глави на Литва, Латвия и Естония – окупирани някога от Съветския съюз, а сега членове на ЕС и НАТО – настояха за „истина и справедливост“, или казано с други думи – за признаване на престъпленията от комунистическата период и отговорността на СССР за избухването на Втората световна война.
„Прикриването на историческите събития, довели до Втората световна война и разделението на Европа след конфликта, представлява жалък опит за фалшифициране на историята и поставя под въпрос самата основа на съвременния международен ред“, предупреждават тримата лидери.
Отдавайки почит на всички жертви на конфликта и на съюзническите войници, смазали нацисткия режим, те заявяват, че СССР е използвал въоръжените си сили и репресии, за да подчини балтийските народи по време на Студената война.
Литовският президент Гитанас Науседа определи като „исторически ревизионизъм“ неотдавнашните опити на Москва да омаловажи тайния пакт Рибентроп-Молотов от 1939 г. за разделяне на Европа между нацистка Германия и СССР.
„Не трябва да пренаписваме историята. Това води до лоши изводи и лоши решения“, каза Науседа в интервю за Франс прес, цитирано от „България аналитика“.
Неговият латвийски колега Егилс Левитс заяви, че „фалшифицирането на историята е вид хибридна война“, водена от Москва. 9 май се чества в Русия като Ден на победата, но за много жители на балтийските републики тази дата символизира началото на съветската окупация.
Москва отказва да признае насилственото приобщаване на балтийските републики към СССР през 1944-45 г. за окупация и никога не се е извинила за него.
Президентът Владимир Путин и други високопоставени представители на руските власти наскоро обвиниха Полша, че е допринесла за избухването на Втората световна война. Тази теза беше отхвърлена с възмущение от Варшава и нейните западни съюзници.
Балтийските републики възстановиха независимостта си с разпадането на Съветския съюз през 1990-91 г.
„За нас войната свърши през 1993 г., когато последният руски войник напусна територията на Литовската република“, каза президентът Науседа.
Фактор
„Прикриването на историческите събития, довели до Втората световна война и разделението на Европа след конфликта, представлява жалък опит за фалшифициране на историята и поставя под въпрос самата основа на съвременния международен ред“, предупреждават тримата лидери.
Отдавайки почит на всички жертви на конфликта и на съюзническите войници, смазали нацисткия режим, те заявяват, че СССР е използвал въоръжените си сили и репресии, за да подчини балтийските народи по време на Студената война.
Литовският президент Гитанас Науседа определи като „исторически ревизионизъм“ неотдавнашните опити на Москва да омаловажи тайния пакт Рибентроп-Молотов от 1939 г. за разделяне на Европа между нацистка Германия и СССР.
„Не трябва да пренаписваме историята. Това води до лоши изводи и лоши решения“, каза Науседа в интервю за Франс прес, цитирано от „България аналитика“.
Неговият латвийски колега Егилс Левитс заяви, че „фалшифицирането на историята е вид хибридна война“, водена от Москва. 9 май се чества в Русия като Ден на победата, но за много жители на балтийските републики тази дата символизира началото на съветската окупация.
Москва отказва да признае насилственото приобщаване на балтийските републики към СССР през 1944-45 г. за окупация и никога не се е извинила за него.
Президентът Владимир Путин и други високопоставени представители на руските власти наскоро обвиниха Полша, че е допринесла за избухването на Втората световна война. Тази теза беше отхвърлена с възмущение от Варшава и нейните западни съюзници.
Балтийските републики възстановиха независимостта си с разпадането на Съветския съюз през 1990-91 г.
„За нас войната свърши през 1993 г., когато последният руски войник напусна територията на Литовската република“, каза президентът Науседа.
Още от Свят
Рязък скок на дроновете край британски военни бази, Лондон засилва тревогата за заплахата
Инцидентите край военни обекти на Острова почти се утроиха за две години, като само през последните 12 месеца са регистрирани 340 случая
Сибига: Исторически ден - законът "Греъм" обърка сметките на Кремъл за отслабване на Запада
Украинският външен министър изтъкна, че докато планът на Москва се провали, Киев се подготвя за мащабно превъоръжаване
Удар по Москва: Тръмп подписа закона „Линдзи Греъм“
Законодателството взима на прицел енергетиката и военната промишленост на Русия, както и руския "сенчест флот" от танкери, с което на практика се засилва икономическият натиск върху Русия заради инвазията в Украйна