Според проучване, публикувано в списание „Нейчър“, mРНК-ваксините като Moderna и BioNTech/Pfizer вероятно осигуряват защита в продължение на години. В такъв случай подновяване на ваксината няма да е нужно, освен ако структурата на коронавируса не се промени рязко чрез мутации. Обект на проучването са били само РНК-ваксините, векторните не са били анализирани.

Влиянието на B-клетките

Учените от Вашингтонския университет в Сейнт Луис са проучвали най-вече т.нар. "зародишен център" в лимфните възли, който възниква след инфекция или след имунизация. Решаваща роля в това отношение играят т.нар. В-лимфоцити или накратко В-клетки. Те спадат към белите кръвни телца и само те могат да образуват плазмени клетки, които произвеждат антитела. В-клетките и Т-клетките са елементи от т.нар. „адаптивна имунна система“, която може да се настройва спрямо нови или променени вируси.

Ако B-клетките бъдат активирани чрез тези несвойствени на организма антигени, те могат да се доразвият, така че сами да започнат да произвеждат антигени. И колкото по-дълго останат в тялото тези В-лимфоцити, толкова по-добре се справя имунната система и с вариантите на вируса.

Американските учени са установили, че у всички 14 участници в проучването, които били имунизирани с РНК-ваксина, „зародишният център“ в лимфните възли остава много активен в продължение на необикновено дълъг период от 15 седмици след поставянето на първата доза. Обичайно този център е активен само в течение на 14 дни след ваксиниране или след инфекция, след което постепенно активността му спада.

Трайна имунна защита срещу коронавирус?

Още през февруари друго проучване констатира, че прекаралите коронавируса пациенти имат имунни клетки срещу заразата в костния си мозък и осем месеца след заразата. На базата на това и на други изследвания може да се направи изводът, че В-лимфоцитите, които пазят „спомена“ за инфекцията, най-вероятно се задържат цяла година в организма.

Ако оздравелите след това бъдат и ваксинирани, те навярно ще могат да си изградят дори трайни имунни клетки срещу SARS-CoV-2. Подобна дълготрайна защита би могла да се създаде и у хората, имунизирани с mРНК-ваксина, предполагат учените от Вашингтонския университет в Сейнт Луис. Ако в течение на времето вирусът не промени радикално структурата си чрез мутации, от редовно подновяване на ваксината ще имат нужда само хората с по-слаба имунна система - тоест по-възрастните или онези, които приемат медикаменти за потискане на имунната система.

Ваксините защитават и срещу Делта мутацията

Основните одобрени до момента ваксини осигуряват защита и срещу новата мутация Делта, която се разпространява много по-лесно, показват проучванията на изследователите от института „Паул Ерлих“. Тяхното становище е, че „допуснатите в ЕС ваксини предлагат при пълна имунизация от добра до много добра защита“.

Същевременно се подчертава важността на „пълната имунизация“ - който има поставена само една доза AstraZeneca, BioNTech или Moderna, е изложен на по-висок риск да се зарази от Делта мутацията. По тази причина в Германия се обмисля съкращаване на интервала между първата и втората имунизация, за да получат повече хора максимално бързо пълноценна защита и срещу мутацията, съобщава БГНЕС.