Ако погълнеш цяла ябълка, може да се задавиш. Затова и след провалилия се блицкриг в Украйна руската армия смени тактиката: сега иска да отхапва хапка по хапка от украинската територия. Предстои най-опасната фаза, пише в коментар за Дойче веле Роман Гончаренко.

Много или малко са 100 дни? Кой печели, кой губи? Няма как да направим равносметка от войната дотук така, както се дава оценка на първите сто дни на едно ново правителство например, тук мащабите са други.

Сто дни са много - на фона на убеждението на мнозина и най-вече на Запад, че украинската съпротива едва ли ще издържи повече от два-три дни. Това беше и основната причина, поради която някои страни, включително Германия, първоначално се въздържаха да доставят оръжие на Украйна. Което беше грешка. Същевременно обаче други държави, като САЩ и Великобритания, доставяха на конвейер оръжие за Киев. И така помогнаха да бъде предотвратено бързо украинско поражение. Затова и първият урок от началото на войната гласи: навременните оръжейни доставки спасяват животи.

И ако продължим с примера Германия: цели три месеца ѝ бяха необходими, за да извърви пътя от обещаваните през февруари каски за Украйна до обсъжданите сега най-модерни системи за противовъздушна отбрана IRIS-T. Дори и като вземем предвид германската история, това пак си остава твърде дълго време. Знаем, че Берлин може да се справя и по-добре, а последните изявления на германския канцлер ни карат да вярваме, че наистина е възможен и друг път. Точно така трябва да се действа и занапред, и най-вече - без никакво забавяне.

Русия цели окупацията на големи части от Украйна

Сто дни обаче са малко - защото войната тепърва започва. В началото Русия се пробва с блицкриг, но се провали и бързо предприе нова тактика - заложи на изтощението на противника. Зад това стои разбирането, че поглъщането на цяла ябълка наведнъж крие риска от задавяне, затова от нея трябва да се отхапват парчета. За Русия Украйна е точно такава ябълка. И с това стигаме до втория урок от тази война.

За съжаление Русия се оказа точно толкова безумна, колкото се твърдеше в различни пропагандни токшоута през последните години, което мнозина обаче игнорираха. А това не вещае нищо добро за Украйна, за Европа и за света. Президентът Владимир Путин започна една реваншистка унищожителна война и няма да се спре. А заплахата на Москва, че може да използва ядрено оръжие, не е блъф.

Затова трябва да се направи всичко възможно той да бъде спрян - и то сега, а не по-късно. Защото по-нататък може вече да е станало прекалено късно. Украйна губи всеки ден, дори всеки час свои войници и територии, дава цивилни жертви. Предполага се, че дотук са загинали десетки хиляди - това също е част от горчивата равносметка на тези първи сто дни. Междувременно целите са ясни: в краткосрочен до средносрочен план Русия иска да окупира голяма част от територията на Украйна, да отреже достъпа ѝ до море, както и да изкорени всичко украинско. Ако успее, тя ще започне да изнудва други източноевропейски страни да се подчинят на Москва, ако не искат да рискуват и те война.

Сега започва най-опасната фаза от войната. Във въгледобивния район Донбас се водят най-ожесточените сражения. Украинската армия е добре подготвена, тъй като имаше за това цели 8 години време. Затова и в началото на войната Русия почти не напредна в Донбас. Сега обаче нещата се промениха - Москва концентрира цялата си военна мощ върху една част от фронтовата линия и така си осигури превъзходство.

Вече свикнахме с войната. Тя стана ежедневие.

Ако Русия постигне успех в Донбас, след това тя бързо може да си пробие с бомби път към централните райони и дори да опита отново да превземе Киев и да свали правителството там. Путин няма никакъв интерес да преговаря, защото смята, че разполага с достатъчно ресурс да води тази война.

Тази фаза от войната е толкова опасна включително и защото вече свикнахме с нея: други теми си пробиват път в новините, войната не привлича вече така силно вниманието ни, а умората от войната заплашва да намали и готовността ни да помагаме на Украйна. Това не бива да се случва.

Засега мирът в Украйна е илюзия. Украйна се нуждае спешно от тежки оръжия, но и от по-строги санкции. Толкова трудно договореното петролно ембарго трябва най-сетне да бъде приложено и много скоро да бъде затегнато още повече. А часът на дипломацията ще настъпи чак когато руското настъпление бъде спряно. Предстои ни едно горещо лято във война. И всеки един ден е важен.