Наскоро се заговори за т. нар. "малък Шенген". Лидери на страни от Западните Балкани се ангажираха да си сътрудничат тясно за премахване на бариерите пред свободното движение на стоки и хора. Премиерите на Албания и Северна Македония Еди Рама и Зоран Заев и сръбският президент Александър Вучич се срещнаха в Охрид. Повече за тази среща и реакциите след нея говори бившият посланик на България в Албания и Косово Боби Бобев в Сутрешния блок на БНТ.

Според бившия посланик първоначално никой не би трябвало да възразява срещу една такава идея за балкански "мини Шенген", защото става дума за насърчаване на икономическото сътрудничество, за насърчаване на свободната търговия, за свободното движение на стоки и хора. Но оттук нататък следват други въпросителни, които би трябвало да имаме предвид.

"Моят страх идва от факта, че една идея, която би трябвало да обединява държавите от региона, може да доведе до възникване на нови разделителни линии. На първо място, резервираното отношение на Черна гора и Босна и Херцеговина. Най-остра беше реакцията в Косово. Както президентът Хашим Тачи, така и други лидери се опасяват от създаването на нова Югославия. В самата Албания имаше много остра реакция от страна на опозицията. Страховете са, че всъщност с най-голяма площ и численост на населението Сърбия ще бъде страната, която ще доминира и тя ще използва тази инициатива, за да придобие лидерска позиция. На 21 декември в Албания ще се проведе следващата среща", заяви Бобев.

Бившият посланик каза, че един "мини Шенген" не може да бъде заместител на пълноправното еврочленство и че и тримата държавни ръководители са заявили, че членството в ЕС остава водеща тяхна задача.

Според Бобев едва ли България има основания да възразява срещу усилването на сътрудничеството между съседни нам страни.

Относно поканата за започване на преговори за членство на Северна Македония и Албания в ЕС бившият посланик заяви, че е трудно да се фиксира начална дата за подобно решение.

"Разчитаме на това, че още предварително Хърватия беше заявила, че по време на своето председателство ще постави отново темата за Западните Балкани и се очаква напролет да имаме някакво раздвижване по този въпрос, но зависи до каква степен ще бъде преодоляна съпротивата на френския президент Макрон", коментира той.