Върховният представител на ЕС по външна политика и политика за сигурност Жозеп Борел заяви, че ще събере следващата седмица външните министри на ЕС, ако те не успеят да постигнат бързо споразумение за въвеждане на ембарго срещу руския нефт.

„Работим по въпроса да бъде постигнато споразумение и то ще бъде постигнато. Но ако това не се случи в кратки срокове, по-точно до края на седмицата, след Деня на Европа (9 май) ще свикам заседание на външните министри”, заяви Борел във Флоренция в речта си по време на конференция за бъдещето на Европа.

Той допълни, че смята за неприемливо обсъждането на този въпрос да се обвързва с разпределянето на европейските фондове.

По темата за възможно ембарго срещу руския газ дипломатът заяви, че „това не е въпрос на утрешния ден, но все пак предстои”, като подчерта необходимостта Европа да се освободи скоро от зависимостта от руските енергийни ресурси. Борел предложи допълнителни форми за непряко санкциониране на нефта, например чрез отказ да бъдат застраховани руските танкери, превозващи нефт в държави извън Европа.

Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен обяви в сряда пред Европейския парламент, че ЕС се готви да наложи шести пакет санкции срещу Русия заради войната в Украйна, припомня БГНЕС. Тя предложи страните да започнат постепенно да се оттеглят от руския нефт, да изключат още три руски банки, включително Сбербанк, от системата за междубанкови разплащания SWIFT и да спрат излъчването на три руски държавни телевизионни канала в ЕС.

Въпросът за ембаргото срещу руския нефт беше обсъждат на 4 5 май от постоянните представители в ЕС, но страните не постигнаха консенсус. Премиерът на Унгария Виктор Орбан заяви по този повод, че нито Унгария, нито ЕС като цяло са готови да наложат забрана за вноса на руски нефт и предупреди, че упорството на Еврокомисията застрашава европейското единство. Според дипломатически източници от Брюксел разговорите на ниво посланици продължават.

По-рано Ройтерс съобщи, че Комисията е внесла предложение да се удължи периода преди влизането му в сила за Унгария и Словакия до края на 2024 година, а за Чехия - до юни същата година. България също бе поискала отсрочка, но според агенцията, не я е получила.

Източникът допълни, че няма консенсус по тези предложения между страните-членки. Той каза още, че в санкционния списък влиза близката до Путин гимнастичка Алина Кабаева. Разногласия поражда включването на руския патриарх Кирил, на което пък се противопоставя Унгария.

Тази седмица Еврокомисията предложи пълна забрана на вноса на руски петрол в Европейския съюз до края на годината като част от шестия пакет санкции срещу Русия.